„Езикът е мисъл, езикът е дух, езикът е начин да видим света и да оценим живота“

Даяра Тукано

Бразилските езици разказват за пътя изминат от предците на коренните жители и като всеки език отразяват светоразбирането на хората, които ги говорят, но днес те не се преподават в училище и липсва цялостна политика за тяхното опазване. Смята се, че преди пристигането на португалците, на територията на Бразилия са се говорили около 1500 езика от около 11 милиона души от над 2000 племена. Днес земята наречена Бразилия е все още една от най-многоезичните страни на планетата, но са останали едва 175 териториални езика – неизмеримо богатство, което столетия устоява на процесите на унищожение и асимилация.

Когато в края на XV в. век европейците пристигат до тази земи, те си мислят, че са стигнали до Индия. В невежеството си наричат автохтонните жители „индианци“, тоест „индийци“, и това название, измислено от белите, остава във вековете и по опростен начин уеднаквява племената, без да им дава възможност да се самоопределят и да запазят идентичността си.

Романът Meu querido canibal („Скъпи мои канибале“) на Антонио Торес е исторически разказ за живота на първите жители на Бразилия няколко десетилетия след „откриването“. Главният герой е вождът Кунамбебе, който се бори срещу подтисничеството и изтреблението на племето си. Книгата проследява клането на тамоите, връзката им с френските пирати, измамите на конквистадорите и кървавото основаване на град Рио де Жанейро. При този първи контакт колонизаторите са дехуманизирали местните, наричали са ги „варвари“, „канибали“ и „диваци“ и са опитали да им наложат своя мироглед, религия и също език.

Така както туземците е трябвало да научат португалски, и първите заселници е трябвало да научат туземните езици. Когато португалците пристигат тук, те разбират че тупинамбите, тупиникимите, табажарите и потигуарите говорят езици от семейството на тупи, и започват да ги използват като важен инструмент за покръстване, а преследването на туземните езици става начин да се отслабят племената и за да бъдат принудени да се откажат от земите си.  

Същевременно за много от тези племена многоезичието е ценност. Сред туканите, например, има правило мъжете да се женят извън своята езикова група: никой мъж не може да си вземе съпруга, която говори неговия език, тъй като това е вид кръвосмешение. Мъжете избират жени от съседни племена, говорещи друг език. В резултат на това във всяко село се използват няколко езика: езикът на мъжете, езиците, говорени от жените от съседни племена и един вид есперанто, широко разпространен „търговски“ език. Децата се раждат в многоезична среда и всички в общността са полиглоти. Многоезичието се приема за даденост и преминаването от един език на друг в рамките на един разговор е често срещано.

Даяра Тукано от племето тукано (името на племето се използва като фамилно име) е авторка на експозицията Nhe’ẽ Porã: Memória e Transformação, която се намира в MAR – Музея на изкуството в Рио де Жанейро. Заглавието на изложбата е на езика mbya от думите: nhe’ẽ което значи „дух“,  „живот“, „дума“  и „реч“ и porã – „хубав“, „добър“, тоест „хубави думи“, „добри думи“, които дават смисъл на преминаването на човека през живота. Посетителите са потапят в гора, чиито дървета представляват десетките езикови групи, към които принадлежат езиците, говорени днес от туземното население на Бразилия.

Частта „Езикът и памет“ от тази експозиция разказва истории за първоначалния контакт при нахлуването в териториите на коренното население, акт на насилие, който започна през XVI в. и продължава до наши дни, колониален процес наречен от белите „цивилизационен”. Изложбата хвърля светлина върху трансформациите на езиците на коренното население, изследва устойчивостта, богатството и многообразието на изразните форми на туземните.

В една от залите може да се види пръчка използвана в религиозните училища за наказване на местните деца, които говорят на своите езици вместо на португалски. Алегорично някак за създаването на Бразилия и съпътстващото насилие, пръчката е изработена от pau-brasil – дървото, смятано за национален символ и дало името на страната. Този и други превъзпитателни инструменти са били използвани да превъзпитават народите от горното течение на Рио Негро, на които е забранявано да практикуват ритуалите си и да говорят езиците си.

В края на XX век настъпва бум на търсенето на каучук и много от териториите на коренното население в Бразилия са превзети. В този период бразилското правителство провежда политика на попечителство и насилствена интеграция спрямо коренните жители – деца са отделяни от семействата им, забранено им е да говорят езиците си, свещениците преследват местните шамани, забраняват обреди и унищожават свещени предмети в името на „цивилизацията“.

В продължение на векове отношенията между коренното население и колонизаторите са по същество опити за налагане на европейската представа за света. В този процес са изгубени много от туземните езици и дори днес заради натиска от националния език, те продължават да изчезват. Загубата на един език е краят на един свят.

Още по темата:

Изложба: Nhe’ẽ Porã: memória e transformação

“Банзейро Окото – Пътуване до Амазония”, Елиане Брум, ИК “Жанет 45”, 2024

O Karaíba: Uma História do pré-Brasil, Daniel Munduruku, Melhoramentos, 2018

The post Всеки изгубен език е изгубен свят first appeared on Rada's Blog.

Помните ли, че в началото на демокрацията се появи думата „бизнесмен“, а от нея направихме и „бизнесменка“? Странно ни звучи днес, нали? Тази нелепо същесвително за професия е поправено и в българския вече е прието да се казва „бизнесдама“.

На преводачите често им се налага да си блъскат главата с мъжкия и женския род на съществителните. На български ни липсват женски род на важни дума. Филмът „Принцесата воин“ е преведен така, просто защото на български думата „воин“ няма женски род. Същото се отнася за „мъртвец“ и „враг“.

От друга страна българският разполага със сравнително добре развита система за образуване на женски форми чрез наставки като – ка – ица – киня и още няколко, и ако няма женска форма, тя можа да се измисли и наложи. Случва си и да има форми, но да не ги използваме, защото не знаем дали не са приемливи само в разговорния език и дали не омаловажаваме жената с тази дума. Думи за професии като председателка, директорка, поетеса, лекарка, уредничка се изместени от мъжки имена, вероятно под влияние на английския. Без да има основание за това, нито от езикова гледна точка, нито от обществена, женският род на съществителни, означаващи професия, постепенна е изместен и на негово място се налага мъжката форма. Вече няма художнички, спортистки, журналистки, преводачки и т.н. „Кандидат премиерът Габриел“, „лидерът на партията Нинова“, обръщението „госпожо архитект“ се примери за маскулинизация, която се обуславя от социалната стойност на женските имена. В разговорната реч ще кажем „министърката“, но не и в официален стил. Пак разговорно са се наложили „лейтенантка“, „президентка“, „одиторка“ и прелюбопитните „миска“ и „плеймейтка“.

При употребата на женските форми ясно си личи връзката между социалните привички и езика. Няма да казвам, че навлизането на жените в различни сфери на обществото води до създаване на нови феминални названия за много професии, защото това твърдение е архаизъм. От десетилетия жените са видими в обществото и работят в различни сфери, но използването на женски думи за професии не е толкова непосредствено. „Кметица“, „пиарка“, „инженерка“ и „хотелиерка“ съществуват, но никоя жена не би сложила такова звание във визитката си.  

Официалният стил продължава да е в мъжка форма. Маскулинизацията е характерна за деловия стил, но е свързана и с престиж. В разговорната реч решаващо е усета и нагласата на говорещия – познавам хора, които отхвърлят „поетесата Иванова“ по феминистки причини и такива, които отхвърлят „поетът Иванова“ пак по феминистки причини.  

Ще дам пример с фемизирането на френския език. Когато се отразяваха олимпиади и състезания по телевизията, не казваха „coureuse“ (бегачка), защото тази дума значеше „лека жена“, но днес отношението към думата е променено. Налагането на женските форми във френския започна в Квебек и постепенно бяха наложени феминални названия (под постепенно се има предвид за около 30 години). Днес на френски се прилага принципа на включващото писане и всички официални текстове съдържат мъжка и женска форма. По тази тема е интересно изследването Le Ministre est enceinte ou la grande querelle de la féminisation des noms на Bernard Cerquiglini за разправиите около женските форми, където самото заглавие е се отнася до абсурда „Le ministre est enceintе“ (министърът е бременна).

Ако нещо се повтори хиляди пъти, то най-вероятно ще добие гражданственост и няма да звучи странно. От нас зависи какъв ще е обликът на нашия език днес и в бъдеще, дали ще запазим женските форми и дори ще наложим употребата на малко използвани, дали ще се отнасяме пренебрежително към премиерката или ще си е название на професия.

The post Какво става с женските форми в българския език? first appeared on Rada's Blog.

Преди няколко дена обявиха, че в София ще строят outlet village. В информационните сайтове новината се появи, паралелно с английското име, под заглавие „градче с магазини“ или „град за пазаруване“.  В българските сайтове срещнах актив ситинг, градски гайд, тайм капсула, коуъркинг място, нърд култура, окуърд пауза… Думи, които могат да се кажат на български, но ние не се опитваме да потърсим еквивалент и „да си ги преведем“, а просто написваме английските понятия на кирилица. В телевизионните реклами чувамe спотове и чикън нъгетс.

The Collins Dictionary избра за дума на годината AI отartificial Intelligence, а ние още не сме решили дали да казваме и пишем AI, ИИ, айей …

Може да хвърлим отговорността за българско-английските творения на езиконосителите, но къде българите можем да проверим как е правилно да използваме дадено понятие или как да пишем новонавлезлите английски думи? Когато се колебаем как да кажем нещо, това не означава, че нямаме езиков усет или че не сме изобретателни. Активна роля трябва да изиграе езикова институция, която да нормира езика своевременно и ние да имаме къде да правим справки при колебание.

Със сигурност ви се е налагало да проверяват правопис или употреба на дума и знаете, че надеждна цифрова платформа за българския не съществува. 2024 година, че очертава ключова за езика ни, защото през май Официалният речник на българския език ще бъде достъпен онлайн. Очаква се съдържанието в платформата да е идентично с това в Официалния правописен речник, който се преиздава на хартия през десетина години. Би трябвало да получим отговор на въпросите си за българския език, да имам достъп до граматически правила и да виждаме кои думи са нови. Изобщо, когато изкуствения интелект е избран за думата на годината и превзе всички сфери на живота ни, ние все още мислим дали да си направим онлайн речника.

След тази новина си задавам няколко въпроса. Речниците са дескриптивни или прескриптивни. Дескриптивните речници описват езика и включват лексемите както ги използват хората, а прескриптивните предписват как трябва да се използва езика. Новият ни речник от кой принцип ще се ръководи? Ще описва или ще предписва? Или и двете? Колко често ще се актуализира и кога новите явления ще добият право да влязат в състава на речника – когато са регистрирани достатъчно голям брой употреби в устната реч, в медиите, в социалните мрежи или когато някой учен реши? Ще се вписват ли нови значения на вече съществуващи думи? Ще има ли езикова употреба означена като нежелателна и съответно препоръки за по-хубав еквивалент? Ще се включват ли разговорни и жаргонни думи? Ще получим ли предложение как да казваме outlet village и нърд култура или сами да се лутаме да си намерим вариант? Ще ни подсещат ли да казваме активно седене вместо актив ситинг, градски пътеводител вместо градски гайд, времева капсула вместо тайм капсула? Рекламите дали ще си изчистят концепцията за пастилите и таблетките? Ще ни обърнат ли внимание, че окуърд пауза е ненужна заемка и може да се каже с българска дума?

to be continued…

The post БЪЛГАРСКИ VS ENGLISH 3: Времевата капсула на българския речник first appeared on Rada's Blog.

A look into the origin of the language that is designed to bind Europe

Euro, European Commission, European Year of … these are all expressions that have come to form an integral part of the language of European citizens and have become a main stay of the political language used in EU member states. What may surprise many readers is that these everyday terms were actually created as part of the process of EU integration from the combination of EU legislation and the speeches of EU politicians and Eurocrats. The so called euro-speak, originally created at political and diplomatic levels in English with some French terms,  has now found its way into mainstream media.

There are terms that have emerged mainly from the legislative process and formal written communications such as the principle of subsidiarity, proportionality, the abbreviation CAP referring to Common agricultural policy and the Schengen agreement. It could be a Sisyphean task to try to classify them all, yet they are part of the specialised administrative and legal terms that constitute the concepts closely associated with the EU, so therefore have become an integral part of the language that binds Europe.

If you look at the webpage of the EU there is a huge and extensive glossary of terms, 233 currently, officially listed on the page of the EU. Opting out, infringement procedure, third energy package, harmonisation etc. are all terms that have come into the lexicon of European political language along with a host of other newly emerged abbreviations, neologisms, portmanteaus and named directives. The durability and popularity of these terms depends whether they refer to a persistent phenomenon and whether it will affect the whole EU community, or only certain member states or societal groups. Another factor affecting the take up and use of new terms is the way the media is propagating them. For instance the hot topic of Net-Zero Industry Act has given birth to another commonly used term namely ‘net zero emission’. ‘Critical raw materials’ was coined with the new legislative proposal. ‘Gender mainstream’ and ‘greenwashing’ are other language creatures result of the legsilative work of the EU.

So therefore ‘net zero emissions’, ‘gender mainstream’ and ‘greenwashing’ are all examples of euro-speak, a language created as a means of communication to express a specific EU reality, though one which its critics sometimes call Eurofog or Argot de Berlaymont due to the inaccessibility and unintelligibility of the language to an outsider.

The constant emerging of terms sometimes causes confusion and misunderstandings among European citizens, however the phenomenon of creating terms within the European institutions is inescapable and it goes hand in hand with the process of the integration and construction of the Community. The specialised language of the EU is part of the identity of the EU organisation and therefore plays an important role in its functioning and continuation.

The post Euro-Speak: A Language Made In Brussels first appeared on Rada's Blog.

Един езиков изолат в Европа и трънливият път към обществено утвърждаване

декември, 2004

Правителството на Сапатеро иска от ЕС да признае каталунският, баският, галисийският и валенсианският като официални езици. Молбата на Испания остава неудовлетворено и наполовина изпълнено. За да станат тези езици официални е необходимо изменение на член 55 от Договора за Европейския съюз. Тъй като процесът е доста сложен, ЕС прима използването на испанските съофициални езици в институциите на общността, но не ги признава като официални. С други думи гражданите мога да се обърнат към Съюза на един от тези езици и ако бъде заявено предварително, по време на срещи може да се правят изказвания.

август, 2023

Връщаме се в изходна позиция. Испанското правителство иска каталунският, баският и галисийският да станат официални езици на Европейския съюз. Искането е това да бъде включено като точка от дневния ред на първото заседание на Съвета по общи въпроси, предвидено за 19 септември.

Това са двата опита за признаване на съофициалните езици на Испания в ЕС от последните десети години. От тези три език особен интерес буди баският, както по чисто лингвистични причини, така и заради развитието и разпространението му през вековете.

Каква е предисторията на баския език? Какво знаем за произхода му? Как са се отнасяли към него правителствата? Няколко думи по тази тема, докато чакаме решението на ЕС.

Ако ви попитат с какво свързвате баските, най-вероятно ще кажете с романа на Хемингуей „И изгрява слънце. Фиеста“, картината „Герника“ на Пикасо, сепаратистката групировка ЕТА и разбира се баския език. Град Герника е жестоко бомбардиран и после обезсмъртен от Пабло Пикасо в едноимената му творба. В творчеството си Хемингуей не крие симпатиите си към Страната на баските и нейната трагична съдба. А темата за езика става много чувствителна още по време на Гражданската война в Испания и баският е забранен.

Езикът, познат и като euskara, е единствен по рода си в Европа от лингвистична гледна точка, тъй като няма прилика с другите индоевропейски езици. Произходът му остава забулен в мистерия, но неговата роля в Страната на баските е ключова.

Няколко са хипотезите за връзките на баския с други езици. Едно от предположенията е, че euskara е оцелял иберийски, неиндоевропейски език, говорен на полуостров преди пристигането на римляните. Баският е свързван и с кавказките и берберските езици. Към опитите за обяснение за този езиков изолат се добавя и географския фактор. Страната на баските е изолирана от Бискайския залив от една страна и от друга от Пиренеите – територия трудно достъпна отвън както и трудна за напускане, заради което се смята, че е незасегната от миграционните процеси, оформили останалата част от Европа.

През вековете испанските и френските власти са гледали на баските като на заплаха за политическата им хегемония и това е било повод за дискриминация и дори преследване на баскоговорящите. Тези няколко века потъпкване са оказали влияние върху баската култура. Някога говорен покрай целия Бискайски залив, от Билбао до Барселона и от Бордо до Сарагоса, euskara е забранен по времето на Франко и почти е унищожен. Но донякъде благодарение на този опит да бъде задушен, баският се превръща от просто средство за комуникация в символ на съпротивата срещу потисничеството. След края на диктатурата той започва да възстановява общественото се присъствие. След 1978 година след включването му в Конституцията, езикът започва се говори по телевизията, печатат се вестници и се пишат книги на баски, учи се в училище. В цялата Страна на баските пътните и уличните знаци са написани на euskara.

Пътят към обществено му налагане и припознаване обаче не е толкова гладък и дори след диктатурата има опити за ограничаване. През 2003 година редакторите на баскозичния вестник Egunkaria са обвинени в заговор с сепаратистка група ЕТА и хвърлени в затвора. По този случай реагират правозащитни организации и активисти от целия свят, включително Amnesty International и Салман Рушди. Този случай се оказва повратна точка и испанското правителство призна отделна баска идентичност и предоставя значителна икономическа и политическа автономия на региона.

През 1992 година и Испания и Франция подписват Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа. Само Испания я ратифицира и се ангажира разпоредбите в нея до се прилагат към всички съофициални езици в страната включително баския.  

Пътят на този езиков изолат през вековете е дълъг и трънлив, а неговото признаване спъвано многократно, но може би решението на ЕС през септември ще бъде благоприятно за по-нататъшното му утвърждаване и развитие.  

The post Баският език по пътя към институционално признаване first appeared on Rada's Blog.

Според Речника на новите думи в българския език през първите две десетилетия на XXI век в българския език са влезли 1981 нови думи, като от тях 1776 са новосъздадените или новозаетите, а 205 са познатите думи развили ново значение. Думите посочени в този речник не отразяват всички нови думи, които използваме и внасяме от чужди езици. Речниковият му състав не е изчерпателен, защото приемането на нови думи в българския език е непрекъснат процес. При преноса от друг език, като тук разбираме основно пренос от английски, се появяват и някои препятствия свързани с усвояването и нагаждането на новите думи към българския, с неоптималното използване на морфологичния потенциал на нашия език, което го прави да звучи като „закърпен“.

Тук описвам някои от тези „кръпки“ привнесени от английски език.  

1. брандирам и фотошопвам

Едно от сновните затруднения при приемането на английски думи в българския език е свързано с образуването на словообразователните гнезда. Една българска дума може да бъде високопродуктивна и да доведе до множество други думи.

Българските глаголи са чудесен примери за това, колко производителен може да бъде нашият език и как мъчно се усвояват новите английски глаголи. Да вземем за пример глагола нося. Чрез представките можем да образуваме изнеса, произнеса, разнеса, поднеса, донеса, занеса, пренеса, внеса, отнеса, изнеса, а от тези глаголи могат да се образуват вторични несвършени форми изнасям, произнасям, разнасям…

При глаголите, които внасяме от английски, този процес е доста по-опростен и практически не се използва потенциала на глаголните представки. Чуждите глаголи често имат само форма за несвършен вид. Глаголите интегрирам, брандирам и имплементирам нямат свършен и вторичен несвършен вид, а други могат вероятно да образуват и двата вида, но не понасят представки.

Тези нови думи често остават езикови изолати, които не се вписват успешно в нашата езикова структура и не образуват сродни думи. Възможно е един ден да сме развили механизъм за отработване на тези глаголи и за образуване на производни на тях форми, но за момента оставаме с туитя, аутсорсвам, фотошопвам и пряко сили туитя, аутсорсна, фотошопна.

2. онлайн среща и скини дънки

Друг проблем се среща при прилагателните и съществителните имена, които не се съгласуват както се съгласуват българските думи.

Пример са съществителните имена, които се използват като определение и са несклоняеми: интернет контакти, онлайн среща, имидж консултант, нонстоп избори

При онлайн среща и онлайн срещи думата онлайн остава неизменяема. Могат да се добавят и други несклоняеми прилагателни: проевро кампания, олинклузив почивка, скини дънки, слим цигара.

3. саундтраци или саундтракове?

При новите английски думи се колебаем как да образуваме множествено число. Не сме сигурни дали трябва да се използва саундтраци или саундтракове, скрийншоти или скрийншотове. Освен това казваме лаптопи, но топове. Биткойн пък имат само единствено число.

4. слято или разделно писане?

Освен това се двоумим дали някои думи трябва да се пишат слято или разделно. Примери за това са и двете приети изписвания на роудшоу и роуд шоу, смарттелевизор и смарт телевизор, стрийтденс и стрийт денс.

5. как да ги изпишем на кирилица?

Когато трябва да напишем английски думи на кирилица също се чудим. Някои думи имат няколко възможни варианта, като например приети са в речника ритрийт, ретрийт и ретрит, токън и токен, уберизация и юберизация, мийм и мем.

В медиите когато изписваме имената на марки, групи, компании и други нямаме категорична позиция дали да пишем Нетфликс или Netflix, Епъл или Apple и дали да ги слагаме в кавички.

6. може и с български думи

Все пак да трябва да се отбележи, че макар и в света на новите технологии терминологията да е изцяло заимствана от английски, имам няколко понятия където българският е успял да се наложи: интернет на вещите, облак, мишка, умен и бисквитка.

7. от други езици

Почти на пръстите на двете ръце се броят думите, които сме взели от езици различни от английски. От испански – тапас, от френски – тероар и омбре, от японски – емоджи.

И по-значителен брой нови думи свързани с храни и напитки: селери, ентреме, рукола, киноа, кимчи, кростини, къпкейк, лингуини, песто… като тук списъкът е по-дълъг и заслужава специално внимание.

Изниква въпросът какво да правим с новите думи в българския език. Една възможност е да провеждаме активна езикова политика, която да подлага на  обсъждане и след това да кодифицира тези думи, да усвояваме чуждиците и да ги включваме в активния си речников запас. Като това не пречи паралелно да се опитваме да измислим български съответствия, които да отразяват спецификите на нашия език и да подпомагат разгръщането на неговия свобообразователен потенциал.

Източник: Речник на новите думи в българския език, изд „Наука и изкуство“, год. 2021

The post (Не)усвояване на някои английски думи в българския език first appeared on Rada's Blog.

На евробанкнотите е изписано „евро“ на трите азбуки, които се ползват в държавите членки на Европейския съюз. Това е така, защото когато България влезе в Съюза, кирилицата стана третата официално писменост. Тогава преговарящите от българска стара трябваше да убедят Европейската комисията, че на български „еуро“, както е на другите азбуки, е неприемливо, но можем да приемем „евро“, защото казваме Европа и европейски, а и в нашия език има само едно дума с дифтонга „еу“ (еуфория).

А знаете ли каква е разликата между прошек (prosěk) и просеко (prosecco)? Най-общо и двете са вина. Просекът е хърватско десертно вино, а просекото е италианско пенливо вино. Двете вина се сблъскаха на европейски терен, защото италианците не бяха съгласни хърватите да използват толкова близка по звучене дума, за да назоват виното си с аргумента, че така се застрашава търговията на италианския продукт. Според италианците „прошек“ не е нищо друго освен превод … на „просеко“. Хърватите пък отвърнаха, че това е дискриминация заради езиковата прилика на двете думи. 

Турция и Германия също влязоха в спор за това кой да определя какво представлява  автентичния кебап. Конфликтът избухна, след като Турция подаде молба за специален статут в ЕС за своята версия на популярната улична храна, което може да принуди германските търговци или изцяло да променят рецептата си или да се откажат от името „кебап“.

Европейският съюз е арената където се срещат езикът и политиката, а това са примери за езикови въпроси превърнали се в политически и юридически казуси.

Във време на недоверие към институциите ни и на надигащ се евроскептицизъм, на 24 май поставям въпроса за ролята на Европейския съюз в развитието на българския и как това, че сме страна членка на Съюза влияе върху езика ни.

Хората обикновено пренебрегват европейската политика и отражението ѝ върху езиците. Езиковата реалност обаче зависи от политиката и еврожаргонът, наричан още дървен и казионен език, искаме или не, оставя отпечатък върху нашия език.  

Още през далечната 1958 г. е приет Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност. Този регламент урежда въпроса с езиците в Европейския съюз, залага езиците като важен актив на Европа и си поставя за цел защитата на националните езици и съответно на националната езикова самобитност.  

Това не е закон измислен от езиковеди и преводачи, а е израз на политическата воля всички членове на съюза да са равнопоставени. За разлика от други обединения и империи, ЕС не налага едноезичие, а прокарва революционна идея за многоезичието и запазване на идентичността. Заради политиците и по политически причини се въвежда принципа на езиковия паритет, който има няколко интересни последствия.

Това че многоезичното функциониране е в основаната на ЕС още от създаването, означава, че за да може да се използва един документ, той трябва да съществува на националните езици. По този начин се изграждана на най-внушителното и мащабно преводаческо предприятие в света, което в момента функционира на 24 езика. Когато армията от преводачи и езикови специалисти на ЕС превежда всеки един отделен документ, този документ се нарича оригинална версия, макар че всичко по своято същност е превод. По този начин се валидира юридическата стойност на този документ и на заложените в него уредби на всеки един език.

Освен това, езиковата машина ежедневно работи на и върху всички езици, включително на и върху българския и се занимава с езикови случаи от най-различно естество. Как ще се преведе mainstream? “Кохезия” ли ще казваме или ще бъде “сближаване“? Ако преводът на sustainability е “устойчивост”, на resilience пак ли ще е “устойчивост“? Как ще стане greenwashing на български? Tokenization ще се превежда ли изобщо? “Зелен пакт” или “зелена сделка”? “ИИ” ли ще казваме или “ейай”?

В допълнение националната политика постоянно внася понятие от европейската. Само от последните седмици внесохме “ротационен кабинет”, “пинг понг преговори”, “замразяване на преговорите”, преди това “чупя държавата” и “тренд надолу”.  

По този начин се гарантират видимостта на българския език, както и непосредственото изковаване на думи за новопоявили се понятия. Езикът ни не изостава в сравнение с европейски езици и актуалните политики се отразяват своевременно в езика.

The post Евро и просеко или арената, където се срещат езикът и политиката first appeared on Rada's Blog.

Представете си, че сте претърпели катастрофа или сте застигнати от природно бедствие и ви трябва помощ. Обаждате се на 112. Само че ви чуват как говорите и решават да не ви пратят помощ, защото на някого не му харесва акцентът ви. Или кандидатствате за работа, но чуват, че говорите с акцент и не ви наемат. Не, това не са въображаеми ситуации, а реални такива за много хора на различни места навсякъде по света.

Пример за такова езиково профилиране е един експеримент по време на трагедията с урагана Катрина когато на афро-американците или латиноамериканците, които говорят с акцент, са отказани услуги и помощ след като са се обидили на спасителните отряди.[1]

Глотофобията е явление, при което акцентът на някого е причина този човек да бъде дискриминиран в обществото. Смята се, че терминът глотофобия е изкован от френския лингвист Филип Бланше и означава презрение и омраза, изключване на хората, които говорят неправилно или лошо (според преценката на слушателя) като не се отчита как такова пренебрежително отношение може да повлияе върху говорещите. Зад този термин не стои дискриминация на носителите на даден език, явление познато като езиково дискриминация, а по-скоро става въпрос дискриминация на база различен акцент и отклонение от нормативното произношение.

През 2017 година по време френски избори Жан-Люк Меланшон се подиграва на една журналистка от Тулуза, като имитира акцента ѝ и казва: „Иска ли някой да ми зададе въпрос на що-годе разбираем френски език?”. По-късно е внесен закон за борба с глотофобията, но не е приет. През 2020 година имане нов опит да се приеме законът наречен „Насърчаване на Франция на акцентите“[2], които вече е гласуван във френския Сенат и е със статут на проектозакон.  

Това е пример за това как езиците могат да бъдат елитистки инструмент в ръцете на шепа хора. Ако проследим историята на френския език, още през 16 век малък интелектуален и политически елит определя кое е правилно във френския и как трябва да говорим. Тогава е създадена Френската академия, която добива функцията почти на цензор и филтрира достъпа до обществото.

Френският правопис не случайно е толкова труден, че чак понякога ни изглежда перверзно невъзможен. (А българите се оплакваме заради определителния член.) През 1673 Академията приема правопис, които е преувеличено етимологичен и умишлено педантичен, с цел да различи „образование от необразованите и от простите жени“[3]. Постепенно много французи се превръщат в невидима езикови полицаи и лесно можеш да станеш обект на подигравки и да те изключат от обществени групи, ако не говориш и пишеш стандартизирано.

Днес дадох примери за глотофобия във Франция, но явлението се наблюдава по всички географски ширини в по-малка или по-голяма степен и никой не е застрахован срещу този вид дискриминация.

Следвайте ме за още езикови истории.

[1] IT AIN’T ABOUT RACE: Some Lingering (Linguistic) Consequences of the African Slave Trade and Their Relevance to Your Personal Historical Hardship March 2006Du Bois Review Social Science Research on Race: https://www.researchgate.net/

[2] Проектозакон „Насърчаване на Франция на акцентите“  https://www.assemblee-nationale.fr/

[3]  „les gens de lettres d’avec les ignorants et les simples femmes“

The post Глотофобия: Колко ти е лош френският? first appeared on Rada's Blog.

От началото на хилядолетието в българския език сме приели над 5000 нови думи, повечето от тях от английски. Спор няма, че те са необходими, защото няма как да не назоваваме новите явления, обаче се опитвам да са сетя за колко понятия сме намерили български думи. Много малко….

Има обаче едно понятие провокирало езиковия и асоциативен гений на всички народи. Това е кльомбата или маймунско а. За пръв път този знакът @ е използван преди векове, а днес употребата му е масова в имейлите и социалните медии.

Кльомбата е отприщила истинска езиково-асоциативна вакханалия навсякъде по света. Думата кльомба означава грозно изписана буква в старобългарски. Всички езици са си установили различна дума за кльомбата и асоциациите им са от чудни по чудни.

На испански, френски и португалски езици се използва една дума от арабски, която означава мерна единица – на френски е ‘arobase’, а на испански и португалски ‘arroba’ – тъй като символът @ се е използвал за съкращаване на въпросната мерна единица за тегло. В испански език кльомбата се използва и за обозначаване на включващ мъжката и женска форма език. Вместо ‘chicos y chicas’ пишем ‘chic@s’ и така се включват и двата рода.

На унгарски са кръстили кльомбата ‘kukac’, което означава ларва или червей, а на италиански е ‘chiocciolina’ охлюв.

Сравнения с животни се използват и в гръцки, където наричат @ ‘παπάκι’ патенце. Подобно на нас немците са привидели маймуна, а на нидерландския се казва ‘slinger-a’ маймунско а. В Русия кльомбата се нарича ‘собака’ куче. На сръбски също се използва мајмунско а или лудо а.

В знака @ каталунците са разпознали традиционния майркински десерт ‘ensaïmada’, който по форма прилича на вита баница. Подобно сладкарска асоциация правят и на иврит, където я наричат щрудел.

Изобщо, мечтая си за всички понятия да проявим такава оригиналност и изобретателност.

The post Кльомбата: израз на езиковата ни изобретателност first appeared on Rada's Blog.

Не измисляме нови думи, а вземаме готови такива, които често звучат тромаво и нескопосано на български

Чушкопекът е чисто български домакински уред признат за изобретение на XX век, една от българските емблеми, но също емблема на соца и на урбанизацията. Той днес е разпознаваем основно с названието чушкопек, но в разговорната реч през десетилетията са използвани различни думи за него чушкопекарник, пиперкопек, чушкопечка… изобщо българският езиков гений е проявил голяма изобретателност при измислянето на думи за това творение. В момента един нов домакински уред е на мода и се утвърждава с хубавото си английско име еър фрайър.

Изглежда, че езиковият ни гений малко е залинял, защото вече не измисляме такива красноречиви понятия като чушкопек и не наричаме еър фрайъра въздухопек например. По националната телевизия върви реклама за чикън нагет, по новините говорят за слап дела и кенсъл култура, в сайтовете за литература пишат за янг адълт романи.

Няма как езикът ни да остане настрани от постоянно променящия се свят и да не отразява новостите в бита и живота ни. Съвсем естествено е в езика да се появяват нови думи, особено в глобализирания свят, в който живеем. Думи, които днес ни изглеждат съвсем български, са взети от чужди езици и това е естествен процес. Молив, кукла, маса, Коледа, харесвам, алкохол са приети от други езици в даден момент от развитието на българския.

Проблемно обаче е нашето пасивно отношение към езика ни, мързеливото пренасяне без да осмисляме и преработваме, без да полагаме усилия да изковем собствени съответствия или да проявим словотворчество, така че да се появят сродни думи. През вековете българският е бил много пъргав и жизнен и сме си изковавали и прекрасни названия за нови понятия. Пример за думи появили се в българския като калки от гръцки, са например благодаря, благоденствие, лицемерен, добродетелен, любвеобвилен…Чудесни думи, нали? Както можеше да бъде нещо комбинирано от въздух и пека.

Процесът, при който има прекалено голямото влияние на чужд език и се опростяват езиковите структури, при който влизат много думи без те да доведат до сродни такива, е познат в лингвистиката като креолизация. Креолските езици възникват през 17 и 18 век вследствие на търговията с роби през предишните векове. Тези езици са се смятали за лоши подобия на английския, френския, португалския или испанския и са се оформили при смесването на тези езици с говорените от някогашните роби и техните наследници.

Примери за подобна загуба на езикова гъвкавост в българския при приема на нови дума са и някои глаголи. Когато директно вземаме английски глаголи, обикновено те остават едноаспектуални, тоест нямат форма за свършен вид, и не използват пълния потенциал на глаголната система. Как ще направим свършен вид на глаголите брандирам, промотирам, интегрирам и имплементирам?

От думата ходя имаме проходя, разходя, изходя, обходя… и множество съществителни и прилагателни преход, преходен, проход, проходен, разход, разходен… но с чуждите думи този естествен процес на словотворчество и обогатяване на езика не работи. Чуждиците са творения, които в повечето случаи нямат производни думи, остават сираци, които трудно се вписват в нашата граматика и не произвеждат сродни на тях думи.

Шопинг, нетуъркинг, онлайн, спойлър и лайв не са довели до лексикални гнезда и се чудим каква част на речта са. Чуваме и английското топ употребено като прилагателно вместо хубав, готин, но това не е склоняемо прилагателни и едва ли някога ще произведе други думи. Връх, за разлика от топ, съвсем естествено произвежда върхов и върховен. От друга страна словопроизводителни се оказват пиар със пиарски, пиарство, хейт довела до хейтър и хейтърски.

Дали се реални или не опасенията за креолизация, фрагментиране и опростяване на езика зависи от нашето отношение.  Езикът си има свои механизми и намира пролуки, през които да се промуши и да се нагоди, но от нас зависи малко да го подпомогнем, ако щете да го съпортнем, за да може да продължи своето развитие. И слап делата, и кенсъл културата, и янг адълт мога да се измислят и кажат с български думи.

to be continued…

The post Български vs English 2: чушкопек с/у еър фрайър first appeared on Rada's Blog.