Един езиков изолат в Европа и трънливият път към обществено утвърждаване

декември, 2004

Правителството на Сапатеро иска от ЕС да признае каталунският, баският, галисийският и валенсианският като официални езици. Молбата на Испания остава неудовлетворено и наполовина изпълнено. За да станат тези езици официални е необходимо изменение на член 55 от Договора за Европейския съюз. Тъй като процесът е доста сложен, ЕС прима използването на испанските съофициални езици в институциите на общността, но не ги признава като официални. С други думи гражданите мога да се обърнат към Съюза на един от тези езици и ако бъде заявено предварително, по време на срещи може да се правят изказвания.

август, 2023

Връщаме се в изходна позиция. Испанското правителство иска каталунският, баският и галисийският да станат официални езици на Европейския съюз. Искането е това да бъде включено като точка от дневния ред на първото заседание на Съвета по общи въпроси, предвидено за 19 септември.

Това са двата опита за признаване на съофициалните езици на Испания в ЕС от последните десети години. От тези три език особен интерес буди баският, както по чисто лингвистични причини, така и заради развитието и разпространението му през вековете.

Каква е предисторията на баския език? Какво знаем за произхода му? Как са се отнасяли към него правителствата? Няколко думи по тази тема, докато чакаме решението на ЕС.

Ако ви попитат с какво свързвате баските, най-вероятно ще кажете с романа на Хемингуей „И изгрява слънце. Фиеста“, картината „Герника“ на Пикасо, сепаратистката групировка ЕТА и разбира се баския език. Град Герника е жестоко бомбардиран и после обезсмъртен от Пабло Пикасо в едноимената му творба. В творчеството си Хемингуей не крие симпатиите си към Страната на баските и нейната трагична съдба. А темата за езика става много чувствителна още по време на Гражданската война в Испания и баският е забранен.

Езикът, познат и като euskara, е единствен по рода си в Европа от лингвистична гледна точка, тъй като няма прилика с другите индоевропейски езици. Произходът му остава забулен в мистерия, но неговата роля в Страната на баските е ключова.

Няколко са хипотезите за връзките на баския с други езици. Едно от предположенията е, че euskara е оцелял иберийски, неиндоевропейски език, говорен на полуостров преди пристигането на римляните. Баският е свързван и с кавказките и берберските езици. Към опитите за обяснение за този езиков изолат се добавя и географския фактор. Страната на баските е изолирана от Бискайския залив от една страна и от друга от Пиренеите – територия трудно достъпна отвън както и трудна за напускане, заради което се смята, че е незасегната от миграционните процеси, оформили останалата част от Европа.

През вековете испанските и френските власти са гледали на баските като на заплаха за политическата им хегемония и това е било повод за дискриминация и дори преследване на баскоговорящите. Тези няколко века потъпкване са оказали влияние върху баската култура. Някога говорен покрай целия Бискайски залив, от Билбао до Барселона и от Бордо до Сарагоса, euskara е забранен по времето на Франко и почти е унищожен. Но донякъде благодарение на този опит да бъде задушен, баският се превръща от просто средство за комуникация в символ на съпротивата срещу потисничеството. След края на диктатурата той започва да възстановява общественото се присъствие. След 1978 година след включването му в Конституцията, езикът започва се говори по телевизията, печатат се вестници и се пишат книги на баски, учи се в училище. В цялата Страна на баските пътните и уличните знаци са написани на euskara.

Пътят към обществено му налагане и припознаване обаче не е толкова гладък и дори след диктатурата има опити за ограничаване. През 2003 година редакторите на баскозичния вестник Egunkaria са обвинени в заговор с сепаратистка група ЕТА и хвърлени в затвора. По този случай реагират правозащитни организации и активисти от целия свят, включително Amnesty International и Салман Рушди. Този случай се оказва повратна точка и испанското правителство призна отделна баска идентичност и предоставя значителна икономическа и политическа автономия на региона.

През 1992 година и Испания и Франция подписват Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа. Само Испания я ратифицира и се ангажира разпоредбите в нея до се прилагат към всички съофициални езици в страната включително баския.  

Пътят на този езиков изолат през вековете е дълъг и трънлив, а неговото признаване спъвано многократно, но може би решението на ЕС през септември ще бъде благоприятно за по-нататъшното му утвърждаване и развитие.