На евробанкнотите пише „евро“ на три азбуки. Това е така, защото когато влязохме в Европейския съюз кирилицата стана третата официално писменост в ЕС. Тогава преговарящите от българска стара трябваше да убедят Комисията, че на български „еуро“, както е на другите азбуки, е неприемливо, но може „евро“, защото казваме Европа и европейски, а и в нашия език има само едно дума с дифтонга „еу“ (еуфория).

А знаете ли каква е разликата между прошек (prosěk) и просеко (prosecco)? Най-общо и двете са вина. Просек е хърватско десертно вино, а просеко е италиански пенливо вино. Двете вина се сблъскаха на европейски терен, защото италианците не бяха съгласни хърватите да използват толкова близка по звучене дума, за да назоват виното си с аргумента, че така се застрашава търговията на италианския продукт. Според италианците „прошек“ не е нищо друго освен превод … на „просеко“. Хърватите пък отвърнаха, че това е дискриминация заради лингвистичната прилика на двете думи. 

Европейският съюз е арената където се срещат езикът и политиката, а това са примери за езикови въпроси превърнали се в политически и юридически казус.

Във време на недоверие към институциите ни и на надигащ се евроскептицизъм, на 24 май поставям въпроса за ролята на Европейския съюз в развитието на българския и как това, че сме страна членка на Съюза влияе върху езика ни.

Хората обикновено пренебрегват европейската политика и отражението й върху езиците. Езиковата реалност обаче зависи от политиката. Еврожаргонът, наричан още дървен и казионен език, искаме или не, оставя отпечатък върху нашия език.  

Още през далечната 1958 г. е приет Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност. Този регламент урежда въпроса с езиците в Европейския съюз, залага езиците като важен актив на Европа и си поставя за цел защитата на националните езици и съответно на националната езикова самобитност.  

Това не е закон измислен от езиковеди и преводачи, а е израз на политическата воля всички членове на съюза да са равнопоставени. За разлика от други обединения и империи, ЕС не налага едноезичие, а прокарва революционна идея за многоезичието и запазване на идентичността. Заради политиците и по политически причини се въвежда принципа на езиковия паритет, който има няколко интересни последствия.

Това, че многоезично функциониране е в основаната на ЕС още от създаването, означава, че за да може да се използва един документ, той трябва да съществува на националните езици. Това води до изграждането на най-внушителното и забележително преводаческа предприятие в света, което в момента функционира на 24 езика. Армията от преводачи и езикови специалисти на всеки един от 24-те официални езика създават оригинални текстове. Всичко е превод най-общо казано, обаче не го наричаме превод, а оригинални версии.

Освен това, езиковата машина ежедневно работи на и върху всички езици включително българския и се занимава с езикови случаи от най-различно естество. Как ще се преведе mainstream? „Кохезия“ ли ще казваме или ще бъде „сближаване“? Преводът на sustainability ще бъде „устойчивост“, а на resilience пак ли ще е „устойчивост“? Как ще стане greenwashing на български? Tokenization ще се превежда ли изобщо? Зелен пакт или зелена сделка? „ИИ” ли ще казваме или „ейай”? Да не говорим, че  нашата политика постоянно внася понятие от европейската. Само от последните седмици внесохме  „ротационен кабинет“, „пинг понг преговори“, „замразяване на преговорите“, преди това „чупя държавата“ и „тренд надолу“.  

За българския така се гарантира видимостта, както и  непосредственото изковаване на думи за новопоявили се понятия. Езикът ни не изостава в сравнение с европейски езици. Актуалната политики се отразяват своевременно в езика, не оставаме изолирани от другите  народи и имаме възможност да защитим езика си.