На евробанкнотите е изписано „евро“ на трите азбуки, които се ползват в държавите членки на Европейския съюз. Това е така, защото когато България влезе в Съюза, кирилицата стана третата официално писменост. Тогава преговарящите от българска стара трябваше да убедят Европейската комисията, че на български „еуро“, както е на другите азбуки, е неприемливо, но можем да приемем „евро“, защото казваме Европа и европейски, а и в нашия език има само едно дума с дифтонга „еу“ (еуфория).
А знаете ли каква е разликата между прошек (prosěk) и просеко (prosecco)? Най-общо и двете са вина. Просекът е хърватско десертно вино, а просекото е италианско пенливо вино. Двете вина се сблъскаха на европейски терен, защото италианците не бяха съгласни хърватите да използват толкова близка по звучене дума, за да назоват виното си с аргумента, че така се застрашава търговията на италианския продукт. Според италианците „прошек“ не е нищо друго освен превод … на „просеко“. Хърватите пък отвърнаха, че това е дискриминация заради езиковата прилика на двете думи.
Турция и Германия също влязоха в спор за това кой да определя какво представлява автентичния кебап. Конфликтът избухна, след като Турция подаде молба за специален статут в ЕС за своята версия на популярната улична храна, което може да принуди германските търговци или изцяло да променят рецептата си или да се откажат от името „кебап“.
Европейският съюз е арената където се срещат езикът и политиката, а това са примери за езикови въпроси превърнали се в политически и юридически казуси.
Във време на недоверие към институциите ни и на надигащ се евроскептицизъм, на 24 май поставям въпроса за ролята на Европейския съюз в развитието на българския и как това, че сме страна членка на Съюза влияе върху езика ни.
Хората обикновено пренебрегват европейската политика и отражението ѝ върху езиците. Езиковата реалност обаче зависи от политиката и еврожаргонът, наричан още дървен и казионен език, искаме или не, оставя отпечатък върху нашия език.
Още през далечната 1958 г. е приет Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност. Този регламент урежда въпроса с езиците в Европейския съюз, залага езиците като важен актив на Европа и си поставя за цел защитата на националните езици и съответно на националната езикова самобитност.
Това не е закон измислен от езиковеди и преводачи, а е израз на политическата воля всички членове на съюза да са равнопоставени. За разлика от други обединения и империи, ЕС не налага едноезичие, а прокарва революционна идея за многоезичието и запазване на идентичността. Заради политиците и по политически причини се въвежда принципа на езиковия паритет, който има няколко интересни последствия.
Това че многоезичното функциониране е в основаната на ЕС още от създаването, означава, че за да може да се използва един документ, той трябва да съществува на националните езици. По този начин се изграждана на най-внушителното и мащабно преводаческо предприятие в света, което в момента функционира на 24 езика. Когато армията от преводачи и езикови специалисти на ЕС превежда всеки един отделен документ, този документ се нарича оригинална версия, макар че всичко по своято същност е превод. По този начин се валидира юридическата стойност на този документ и на заложените в него уредби на всеки един език.
Освен това, езиковата машина ежедневно работи на и върху всички езици, включително на и върху българския и се занимава с езикови случаи от най-различно естество. Как ще се преведе mainstream? “Кохезия” ли ще казваме или ще бъде “сближаване“? Ако преводът на sustainability е “устойчивост”, на resilience пак ли ще е “устойчивост“? Как ще стане greenwashing на български? Tokenization ще се превежда ли изобщо? “Зелен пакт” или “зелена сделка”? “ИИ” ли ще казваме или “ейай”?
В допълнение националната политика постоянно внася понятие от европейската. Само от последните седмици внесохме “ротационен кабинет”, “пинг понг преговори”, “замразяване на преговорите”, преди това “чупя държавата” и “тренд надолу”.
По този начин се гарантират видимостта на българския език, както и непосредственото изковаване на думи за новопоявили се понятия. Езикът ни не изостава в сравнение с европейски езици и актуалните политики се отразяват своевременно в езика.
