Помните ли, че в началото на демокрацията се появи думата „бизнесмен“, а от нея направихме и „бизнесменка“? Странно ни звучи днес, нали? Тази нелепица за същесвително за професия е поправена и в българския е прието да се казва „бизнесдама“.
На преводачите често им се налага да си блъскат главата с мъжкия и женския род на съществителните. На български ни липсват женски род на важни дума. Филмът „Принцесата воин“ е преведен така, просто защото на български думата „воин“ няма женски род. Същото се отнася за „мъртвец“ и „враг“.
От друга страна българският разполага със сравнително добре развита система за образуване на женски форми чрез наставки като – ка – ица – киня и още няколко, и ако няма женска форма, тя можа да се измисли и наложи. Случва си и да има такива форми, но да не ги използваме, защото не знаем дали не е само в разговорния език и дали не омаловажаваме жената с тази дума. Думи за професии като председателка, директорка, поетеса, лекарка, уредничка се изместени от мъжки имена, вероятно под влияние на английския. Без да има основание за това, нито от езикова гледна точка, нито от обществена, женският род на съществителни, означаващи професия, постепенна е изместен и на негово място се налага мъжката форма. Вече няма художнички, спортистки, журналистки, преводачки и т.н. „Кандидат премиерът Габриел“, „лидерът на партията Нинова“, обръщението „госпожо архитект“ се примери за маскулинизация, която се обуславя от социалната стойност на женските имена. В разговорната реч ще кажем „министърката“, но не и в официален стил. Пак разговорно са се наложили „лейтенантка“, „президентка“, „одиторка“ и прелюбопитните „миска“ и „плеймейтка“.
При употребата на женските форми ясно си личи връзката между социалните привички и езика. Няма да казвам, че навлизането на жените в различни сфери на обществото води до създаване на нови феминални названия за много професии, защото това твърдение е архаизъм. От десетилетия жените са видими в обществото и работят в различни сфери, но използването на женски думи за професии не е толкова непосредствено. „Кметица“, „пиарка“, „инженерка“ и „хотелиерка“ съществуват, но никоя жена не би сложила такава дума във визитката си.
Официалният стил продължава да е в мъжка форма, въпреки че нашата граматика позволява да направим женска. Маскулинизацията е характерна за деловия стил, но е свързана и с престиж. В разговорната реч решаващо е усета и нагласата на говорещия – познавам хора, които отхвърлят „поетесата Иванова“ по феминистки причини и такива, които отхвърлят „поетът Иванова“ пак по феминистки причини.
Ще дам пример с фемизирането на френския език. По време на олимпиадите не се използваше думата „coureuse“ (бегачка) по френската телезивия, защото тази дума значеше „лека жена“. Налагането на женските форми във френския започна в Квебек и постепенно бяха наложени феминални названия (под постепенно се има предвид за около 30 години). Днес на френски се прилага принципа на включващото писане и всички официални текстове съдържат мъжка и женска форма. По тази тема е интересно изследването Le Ministre est enceinte ou la grande querelle de la féminisation des noms на Bernard Cerquiglini за разправиите около женските форми, където самото заглавие е се отнася до абсурда „Le ministre est enceintе“ (министърът е бременна).
Ако нещо се повтори хиляди пъти, то най-вероятно ще стана повсеместно и няма да звучи странно и от нас зависи какъв ще е обликът на нашия език днес и в бъдеще. Дали ще запазим женските форми и дори ще наложим употребата на малко използвани, дали ще се отнасяме пренебрежително към премиерката или това ще е просто название на професия, пак зависи от нас.
