Според Речника на новите думи в българския език през първите две десетилетия на XXI век в българския език са влезли 1981 нови думи, като от тях 1776 са новосъздадените или новозаетите, а 205 са познатите думи развили ново значение. Думите посочени в този речник не отразяват всички нови думи, които използваме и внасяме от чужди езици. Речниковият му състав не е изчерпателен, защото приемането на нови думи в българския език е непрекъснат процес. При преноса от друг език, като тук разбираме основно пренос от английски, се появяват и някои препятствия свързани с усвояването и нагаждането на новите думи към българския, с неоптималното използване на морфологичния потенциал на нашия език, което го прави да звучи като „закърпен“.

Тук описвам някои от тези „кръпки“ привнесени от английски език.  

1. брандирам и фотошопвам

Едно от сновните затруднения при приемането на английски думи в българския език е свързано с образуването на словообразователните гнезда. Една българска дума може да бъде високопродуктивна и да доведе до множество други думи.

Българските глаголи са чудесен примери за това, колко производителен може да бъде нашият език и как мъчно се усвояват новите английски глаголи. Да вземем за пример глагола нося. Чрез представките можем да образуваме изнеса, произнеса, разнеса, поднеса, донеса, занеса, пренеса, внеса, отнеса, изнеса, а от тези глаголи могат да се образуват вторични несвършени форми изнасям, произнасям, разнасям…

При глаголите, които внасяме от английски, този процес е доста по-опростен и практически не се използва потенциала на глаголните представки. Чуждите глаголи често имат само форма за несвършен вид. Глаголите интегрирам, брандирам и имплементирам нямат свършен и вторичен несвършен вид, а други могат вероятно да образуват и двата вида, но не понасят представки.

Тези нови думи често остават езикови изолати, които не се вписват успешно в нашата езикова структура и не образуват сродни думи. Възможно е един ден да сме развили механизъм за отработване на тези глаголи и за образуване на производни на тях форми, но за момента оставаме с туитя, аутсорсвам, фотошопвам и пряко сили туитя, аутсорсна, фотошопна.

2. онлайн среща и скини дънки

Друг проблем се среща при прилагателните и съществителните имена, които не се съгласуват както се съгласуват българските думи.

Пример са съществителните имена, които се използват като определение и са несклоняеми: интернет контакти, онлайн среща, имидж консултант, нонстоп избори

При онлайн среща и онлайн срещи думата онлайн остава неизменяема. Могат да се добавят и други несклоняеми прилагателни: проевро кампания, олинклузив почивка, скини дънки, слим цигара.

3. саундтраци или саундтракове?

При новите английски думи се колебаем как да образуваме множествено число. Не сме сигурни дали трябва да се използва саундтраци или саундтракове, скрийншоти или скрийншотове. Освен това казваме лаптопи, но топове. Биткойн пък имат само единствено число.

4. слято или разделно писане?

Освен това се двоумим дали някои думи трябва да се пишат слято или разделно. Примери за това са и двете приети изписвания на роудшоу и роуд шоу, смарттелевизор и смарт телевизор, стрийтденс и стрийт денс.

5. как да ги изпишем на кирилица?

Когато трябва да напишем английски думи на кирилица също се чудим. Някои думи имат няколко възможни варианта, като например приети са в речника ритрийт, ретрийт и ретрит, токън и токен, уберизация и юберизация, мийм и мем.

В медиите когато изписваме имената на марки, групи, компании и други нямаме категорична позиция дали да пишем Нетфликс или Netflix, Епъл или Apple и дали да ги слагаме в кавички.

6. може и с български думи

Все пак да трябва да се отбележи, че макар и в света на новите технологии терминологията да е изцяло заимствана от английски, имам няколко понятия където българският е успял да се наложи: интернет на вещите, облак, мишка, умен и бисквитка.

7. от други езици

Почти на пръстите на двете ръце се броят думите, които сме взели от езици различни от английски. От испански – тапас, от френски – тероар и омбре, от японски – емоджи.

И по-значителен брой нови думи свързани с храни и напитки: селери, ентреме, рукола, киноа, кимчи, кростини, къпкейк, лингуини, песто… като тук списъкът е по-дълъг и заслужава специално внимание.

Изниква въпросът какво да правим с новите думи в българския език. Една възможност е да провеждаме активна езикова политика, която да подлага на  обсъждане и след това да кодифицира тези думи, да усвояваме чуждиците и да ги включваме в активния си речников запас. Като това не пречи паралелно да се опитваме да измислим български съответствия, които да отразяват спецификите на нашия език и да подпомагат разгръщането на неговия свобообразователен потенциал.

Източник: Речник на новите думи в българския език, изд „Наука и изкуство“, год. 2021