Сигурно вече сте прочели „Торто арадо“ на Итамар Виейра Жуниор и затова днес държите в ръцете си „Да спасиш огъня“, втория роман на автора. Той отново ще ви отведе в Бразилия и ще ви разкаже историята за едно момче на име Мойзес, което живее с баща си Мундиньо и сестра си Лузия в селцето Тапера до Парагуасу. Техният личен път е вплетен в живота на цял един народ и носи послания за справедливост преминали през вековете.
Чели сте „Торто арадо“ и искате отново да се срещнете с тези герои
„Да спасиш огъня“ може да се чете самостоятелно от „Торто арадо“, въпреки че по отношение на засегнатите теми между двете истории има допирни точки. Също така някои от персонажите от „Торто арадо“ се появяват и в „Да спасиш огъня“.
И този роман ни връща в сърцето на Баия, но вече по-близо до океана. Селото Тапера до Парагуасу се намира на брега на най-голямата баиянска река, недалеч от залива Тодос-ос-сантос. Там от дълго време живее общност от индианци тупинамба и афро-бразилци. Помните ли Мария Кабокла от „Торто арадо“? Нейната баба е уловена на кучешки зъб, или казано по друг начин тя е индианка, която живее извън своето племе. Ще се срещнете отново с нея в „Да спасиш огъня“.
Основното препитание на хората в Тапера до Парагуасу са мандиоката и захарната тръстика, които те отглеждат, а когато е възможно, събират и миди. Но жителите на селото далеч не живеят свободно, тъй като местният манастир ги принуждава да плащат данък и упражнява контрол над земите им, така, както в „Торто арадо“ богатите имат власт над земята и народите, които я обитават.
Бразилия винаги разказва екзотични истории
На корицата на романа е нарисувана жена, която носи традиционните за тупинамбите украси с пера. Тупинамба е етническа група, която все още живее в южната част на щата Баия. В миналото, преди 500 години, при изпълняването на ритуалите си тупинамбите са се покривали с наметало, за направата на което са използвали пера на червен ибис. Застъпничката за правата на корените жители Селия Тупинамба принадлежи към тази етния и преди няколко години решава да направи възстановка на това наметало, нещо, което дълго време е било забранено от Църквата. Именно тя е вдъхновила и частта от романа, посветена на възраждането на традициите.
Бразилия е страна с колосални размери и не само географски, а също етнически и културни. Действието в „Да спасиш огъня“ се развива в североизточната част на Бразилия, в сърцето на Баия, и дори бразилци от другите части на страната могат да открият много нови неща в романа.
Бразилия винаги се разкрива различна и цветна пред самата Бразилия и пред света.
История за родовата памет и зова на кръвта
Останал без майка, Мойзес намира пристан на обич при сестра си Лузия, млада жена, низвергната от жителите на селото заради предполагаемите ѝ свръхестествени способности. Лузия изкарва прехраната си като перачка в манастира, стриктно спазва повелите на Църквата и се опитва да възпитава Мойзес именно в тези ценности. Но с времето, както Лузия, така Мойзес ще разберат, че до тях долита зовът на дивата душа на техните предци. Те интуитивно откриват, че не могат да простят или забрави това, което се таи дълбоко в тях, и че носят в паметта си древни спомени.
Първата част от романа, наречена „Отмъщението тупинамба“, задава тона на повествованието, защото героите в тази история са потомци на тупинамбите. Върху Мойзес бива упражнено насилие, а ритуалът на отмъщение ще се материализира едва по-късно, тъй като чрез него се търси възстановяване на изгубеното през вековете усещане за справедливост.
***
Романът започва с епиграфа от мексиканския магически реалист Хуан Рулфо „Земята, тази долина на сълзи“ и ни отвежда в мистичната вселена, в която внезапно се възпламенява огън, който покрива следите на миналото, или потичат обилни речни води, които влачат стари болки и измиват човешките души.
Четете, заслужава си!
