Из земите на „Торто арадо“

Home » literature » Из земите на „Торто арадо“
Шапада диамантина – какво е вдъхновило бразилския писател Итамар Виейра Жуниор

От скривалище през диамантодобивен център и зеленчукова градина до привлекателен център за туристите. Това е историята на региона Шапада диамантина в североизточна Бразилия, щата Баия, родното място на двете сестри Бибиана и Белонизия от романа „Торто арадо“.

Когато започнах да превеждам романа „Торто арадо“ през 2021 година, не подозирах на какво далечно и различно място ще се озова. Днес, три години след превода на романа, видях блатата, планините, дърветата и реките описани в романа, срещнах се с хората и опитах тяхната храна.

Шапада диамантина е район в североизточната част на Бразилия, разположена на площ от 38 хиляди квадратни километра, планинско плато, където се откриват три есосистеми – каатинга, мата атлантика и серадо. В района извират множество реки, които се събират в Парагуасу, най-голямата, изцяло баиянска река. Между два от притоците на Парагуасу, Утинга и Санто Антонио се образува малък биом с блата, наречен „маримбус“. Тук вали шест месеца и шест месеца е сушаво, което определя поминъка и изхранването на местните хора.  

Шапада диамантина е дом на много растителни и животински видове. Жатобата и хлебното дърво са спасители от глад в периодите на суша. Малката черна птичка кравица е напаст за оризовите посеви. В романа е наречена chupim, но също parasita, защото гнезди в чужди гнезда, и maria-preta, тоест “черна мария”, заради оперението си. Типичното за каатингата умбу е безценно когато няма много вода. Палмата, която дава бурити, приличащи на малки кокоси, от които Бибиана и Белонизия приготвят каша и я продават на пазара.

Често посетителите питат защо водата е толкова червеникава, почти черна – цветът се дължи на изобилната растителност при извора на реката, която превръща водите в голям горски чай. Бибиана и Белонизия живеят в Агуа Негра, което означава „черна вода“. От образувалите се между двете реки блата се строят и къщите – калени къщи, защото хората нямат право да строят издръжливи постройки, които да оставят в наследство на децата си.

Предполага се, че думата „маримбус“ произлиза от един от езиците от групата банту и означава „отдалечена плантация“. Защо ли точно „отдалечена плантация“? По време на робството в Бразилия, когато някои роби бягат от плантациите и се заселват в труднодостъпни места. Те образуват общности наречени киломбо, където се скрият от робовладелците. Днес в Шапада диамантина има около 80 киломби, около 50 селца и няколко малки града. Една пета от територията е обявена за национален парк и почти цялата източна част е осеяна са фазенди, селскостопански плантации, които произвеждат картофи, тикви, ориз, кафе и други култури, изхранващи целия североизток с продукти.

Както самото има подсказва, регионът е богат на диаманти. Гаримпо или диамантодобивът започва през 1844 година и продължава до 70-те години на 20 век. След откриването на първите диаманти тази земя става притегателен център за едри земевладелци и диамантотърсачи, които започват да заграждат и експлоатират териториите и хората, живеещи там. Някога на тази земя са живеели пет автохтонни етноса, от които е останал само един. Днес население е основно киломболи, каквито са двете сестри, тяхното семейство и съседи, и са зачислени като работници към фазенди.

Итамар Виейра Жуниор описва диамантотърсачеството, довело до лудост много хора в Шапада диамантина. Покрай търсенето на скъпоценни камъни се основава град Ленсойс, смятан за столица на Шапада диамантина. Макар и малък (единадесет хиляди жители), градът е бил сред най-големите производител на диаманти в света. Името lençóis означава чаршафи на португалски и според една от версиите търсачите на скъпоценни камъни са се заселили първоначално в палатки с бели платнени покриви. Отдалеч покривите създавали впечатление за голям чаршаф.

Един път подслушвах двама мъже да си говорят (това е навик на много преводачи, за да учат разговорни изрази) и за малко да се разплача, че ето на, толкова години уча португалски, а когато те говорят, нищо не разбирам. Попитах ги все пак на какъв език говорят, а пък те ми казаха, ами ние си говорим на нашия език. А техният език е португалски от киломбото, изпъстрен с думи африканските езици. Африканците отвлечени в робство в Бразилия са били от разлчини племена – банто, наго, жеже. На бразилска земя техните езици се смесват с езика на колонизаторите. От Африка пренасят също култура, традиции и вярвания. Това води до раждането на афро-бразилските култове кандомбле. В романа „Торто арадо“ киломболите практикуват вариант на кандомбле наречен жаре, което е характерно само за Шапада и днес хората практикуват обредите си израз на почит към техния ориша.

През последното десетилетие съдбата на региона се променя и привлича все повече туристи, заради зашеметяващата природа, красивите водопади, планинските пътеки и пещери. Шапада Диамантина е от най-добрите дестинации в Бразилия за тези, които търсят планински и екотуризъм, но има и туристите дошли тук, защото са чували за това място покрай романа „Торто арадо“. Разговарях с местните. Всички знаят за романа, някои познават лично Итамар, защото е ходил в тяхното колимби, за да прави проучвания, но почти никой не ги е чел. Разделихме се с пожелания аз да се върна отново, а те да прочетат книгата.