Зрънце по зрънце, кокошката си пълни гушата. Баба убиваше кокошките така естествено, все едно бели мандарина, сграбчваше ги за врата, когато се навъртаха из двора или шареха с поглед вперен в земята, без да подозират неизбежната си участ. Кудкудякаха неспокойно,…
Записки по българския превод на португалския роман „Кой се страхува от светците на дома“ на Сара Дуарте Брандао Случва се преводачите да получат поръчка за превод на книга, която не са си избрали, но се случва и те сами да…
Рада Ганкова Записки около превода на „Остайница“ на Рене Карабаш – първия български роман, публикуван в Бразилия „Остайница“ от Балканите до Бразилия Бразилия е необятна територия, страна с континентални размери, която притежава неописуемо природно, човешко и културно разнообразие. Територията на…
Преди време човек, чието литературно мнениe ценя, ми писа, че познава една невероятна бразилска писателка, която пише като старите латиноамерикански разказвачи за бразилския Североизток. Сокоро Асиоли е била участничка в ателието по писане на Габриел Гарсия Маркес и действително пише както…
В този текст ще споделя някои мои впечатления от развитието на бразилската коренна литература и как след дълго заглушаване коренните хора намират своя глас и започват да пишат, което е техният начин на съпротива. След години забвение в САЩ ще…
За да стигна до Уахака, тръгнах с кола от Пуебла. Почти по целия път се минава пред гора от кактуси. Пейзажът от кактусови стъбла се простира по цялата западната Сиера Мадре, чак да самия града. Искаше ми се да посетя…
Няколко коментара за вкусовете на живота в романа „Морската градина“ на Софи Бехарано де Голдберг В романа „Морската градина“ мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг описва живота на българското си семейство през 40-те години на XX век. Семейство Биджерано преживява…
Няколко думи за преводаческата ми работа по романа „Морската градина“ на Софи Бехарано де Голдберг В романа „Морската градина“ мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг описва живота на семейството си, което през 40-те години на XX век живее във Варна.…
Записки от изложбата „Тарсила до Амарал: Да нарисуваш модерна Бразилия“ „Художничка от фазендата, дошла от плантациите на Сао Пауло в града на път за Париж. От нивите е донесла вкус caipira към цветовете… От Париж се е върнала с рокля…
На мен Албания ми е далечна, да живееш според прастари патриархални правило също ми е далечно, но историята на Бекиа ме развълнува. Бекиа е остайница, жена която се е заклева да остане девица. „това семейство има закони и ти ще…