Баия е земя, дала на света музикантите Жоао Жилберто, Жилберто Жил, Каетано Велозо и Мария Бетания, но за българския читател тази част от Бразилия е позната най-вече от романите на Жоржи Амаду като земя на какао, полковници, наемници и проститутки. Днес виждаме Баия от друг ъгъл, през погледа на младия баиянски писател Итамар Виейра Жуниор, който пише за съдбата на хората там и за връзката им със земята. Дебютният роман на Итамар Виейра Жуниор „Торто арадо“ го превърна в най-продавания и обсъждан автор в Бразилия и един от най-успешните португалоезични писатели за последните няколко години. Той защитава докторат по етноафрикански изследвания, посветен на общностите киломбо в Североизточна Бразилия, които са създадени от избягали от плантациите роби. Виейра Жуниор превръща научните си изследвания в роман за съдбата, бита, религията и труда на тези общности. Неговата творбата е ключова за разбиране на пагубните последствия от робството в Бразилия, за непреодоляното робско наследство, довело до социални язви и разделение в страната.
Романът „Торто арадо“ е една много бразилска история, защото отразява многообразния състав на бразилския народ, засяга въпросите за собствеността на земята и изследва корените на съществуващата до днес расова дискриминация. Днес Бразилия в по-голямата си част е урбанизирана, но в селските региони хората все още живея в полуробски условия. Действието в романа се развива няколко десетилетия след официалната забрана на робството през 1888 г., но времето не е ясно маркирано, именно защото чернокожите там все още са изправени пред неясните правила за придобиване на собствеността и конфликтите за земята, подчинението и полуробския труд. „Абсолютно всичко, разказано в „Торто арадо“ присъства в бразилския селски свят и през 2020 година. Все още има хора, живеещи в провинцията при условия, аналогични на робството или дори при робски режим“, казва писателят в едно свое интервю.
Този роман отвежда читателя в родено от авторовото въображение имение в Северозападна Бразилия, в природния парк „Шапада Диамантина“. През тази територия текат двете реки – Санто Антонио и Утинга, а между реките се намира уникалната природна зона наречена маримбус. Това е блатиста местност, захранвана с вода от реките в източния край на „Шапада Диамантина“ и вероятно се е образувала от отводнителните дейности при диамантотърсачеството. Предполага се, че думата маримбус произлиза от един от многото езици от групата банту и означава „отдалечена плантация“. Защо точно „отдалечена плантация“?
По време на робството в Бразилия, когато някои роби бягат от плантациите и се заселват в труднодостъпни места, те образуват общности килобмо, където живеят отдалечени от очите и камшиците на алчните плантатори. Една така общност, която живее в маримбуса, вдъхновява Итамар Виейра Жуниор за неговия роман.
Както самото име подсказва, регионът е богат на диаманти. След откриването на първите диаманти тази земя става притегателен център за едри земевладелци и търсачи на диаманти, които започват да заграждат и експлоатират териториите и хората, живеещи там.
Главните персонажи в романа са жени, през чиято гледна точка се води повествованието. Голяма част от населението в Баия е от африкански произход, като африканската диаспора е оставила сериозно културно, езиково и религиозно наследство. В традициите на наследниците на робите, докарани на американския континент, жените притежават власт над живота и земята, която се предава на потомците. Романът проследява историята на три поколения в едно семейство от общността киломбо със силен акцент върху женската линия. Двете главни героини Бибиана и Белонизия са дъщери на работници в имението Агуа Негра, наследници на роби, за които забраната на робството не е нищо повече от дата в календара и които обработват земя на господарите си, без да получават заплащане.
Заинтригувани от тайнствен куфар под леглото на баба си, те плащат скъпо за дързостта си да го отговорят. Претърпяват злополука с намерен в куфара нож, която променя живота им завинаги и ги принуждава да се сплотят, за да може едната да стане гласът на другата. С течение на годините постепенно се раздалечават и поемат по различни житейски пътища. Белонизия се посвещава на полската работа на плантациите и подкрепя баща си Зека Голямата капела, жрец от афро-бразилската религия жаре. Бибиана осъзнава положението им на роби, в което семейството и съседите живеят от десетилетия, и решава да се бори за правата над земята и срещу експлоатацията на работниците. Бибиана и Белонизия, всяко по своя начин, се борят срещу живота в подчинение и безправие, които битуват до днес в Бразилия. Страданието и мъките на хората, които оставят потта си на плантациите стават по-поносими благодарение на божествата, които ги следват и закрилят в целия им път от африканските земи, през океана до бразилската земя, в труда, търсенето на диаманти или по време на празниците им.
„Торто арадо“, в превод от португалски означава „изкривен плуг“. Изкривеният плуг, дал името на книгата, е оръдие на труда, използвано от предците на тези баиянски персонажи, преминало през времето и пространството и символизиращо робското наследство и неравенството. В романа торто арадо се превръща в красива метафора за липсващите слова и осакатения език, който вече не може да изговаря думи, за човешкия глас, останал безмълвен, за човека, който все още съществува и полага труд, но е лишен от права. И най-сетне е метафора за заглушаването на жените, които се борят да бъде чут гласът им в обществото.
В тази история са вплетен семейни тайни, религиозни обреди и вярвания, картини от пищната бразилска природа и изнурителния земеделски труд. Романът на Итамар Виейра Жуниор е епична творба, която разказва за живота, смъртта, борбата и изкуплението. Достоен наследник на прозата на баиянеца Жоржи Амаду и на най-добрите разказвачески традиции, вдъхновени от бразилската земя и нейните хора.
РАДА ГАНКОВА
Итамар Виейра Жуниор, „Торто арадо“, прев. Рада Ганкова, изд. „Lemur Books“, 2021.
Статията е публикувана в “Литературен вестник”, брой 33, 2021 година.
