Димитър Кенаров събира в един сборник 13 очерка писани за американски издания като „Виджиния Куотърли Ривю“ и „Ескуайър“ и за пръв път те излизат на български. В предговора авторът контекстуализира този сборник с литературни репортажи и обяснява целите на жанра литературна журналистика.
Повечето истории са от Балканите, от бивши социалистически страни и един очерк от Ирак. Авторът е живял далеч от региона и имаш поглед отвън, но същевременно не губи чувствителност за нашата реалност. Улавя интересното и актуалното и превръща в главни герои обикновени хора, които разказват своята история, а чрез тяхната съдба Кенаров прави прочит на големи събития от последните 20 години.
Днес в света има около 52 са управлявани от диктатори и авторитарни режими, около 70 процента от населението на земята живее в нелиберални общества. Част от историте в сборника отразяват съществуването под всевиждащия поглед на диктотарите. Авторът споделя, че „всичко започна със смъртта на Милошевич” и че първата му поръчка от редакторите на „Виджиния Куотърли Ривю“ е била да напише репортаж от Сърбия. Диктатурите, с тяхната постоянна подозрителност, спареност и непрозорливст, се оказват благодатен творчески материал.
Как сръбските контрабандистки на дрехи от Илиянци приемат смъртта на Свободан Милошевич, как хората в Белград превръща в туристическа атракция Радован Караджич, как заради големия символ на социалистическия реализъм белоруския трактори арестуват автора, какъв е животът в ромското гето в Сливен, как се използва изкуството в окупиран Крим… и още.
Тези репортажи черпят с пълни шепи от реалността, те не са измислица, а предлагат сюжети вдъхновени от истински случки, места и персонажи. Читателите все по-често търсят истински сюжети в литературата и на това се дължи популярността на исторически романи на пазара. В тази книга реалността се оказва е по-причудлива от фикцията и за разлика от художествения разказ, този вдъхновен от реалността не може да се контролира.
Димитър Кенаров има невероятна дарба да чете света около себе си, писателски инстинкт да улови реалността, а тя се оказва много вдъхновяваща и щедра на сюжети. Сборникът ми напомня на книгите на Ришард Капусчински и има допирни точки с Капка Касабова.
