Пощенска картичка от Бразилия

Home » event » Пощенска картичка от Бразилия

Записки от изложбата Тарсила до Амарал: Да нарисуваш модерна Бразилия“

„Художничка от фазендата, дошла от плантациите на Сао Пауло в града на път за Париж. От нивите е донесла вкус caipira към цветовете… От Париж се е върнала с рокля на Пуаре, за да ни научи да бъдем бразилци.“ Гилермо де Алмейда, 1950

„Нашето зелено е страхотно. На бразилеца му харесват контрастните цветове. Заявявам, като истинска caipira, че смятам за красиви някои комбинации, които разбрах, че били израз на лош вкус“ Тарсила до Амарал, 1929

Тарсила до Амарал, родена през 1886 г., e емблематична художничка от 20-и век, представителка на бразилския модернизъм. Нейното оригинално и разнообразно творчество съчетава местните, типично бразилски сюжети и естетиката на европейския модернизъм. Винаги съм харесвала картините на Тарсила, както я наричат в Бразилия, защото нейните платна са много пъстри, пресъздават латиноамериканската страна в цялото ѝ многообразие и колорит и провокират постколониалното търсене на национална идентичност.

Картините на Тарсила са се превърнали в символ на бразилската еклектична същност, в „пощенска картичка“ на страната както е кръстено едно от култовите ѝ платна Cartão postal, изобразяващо Рио де Жанейро, заобиколен от зелен пейзаж и една маймуна излегнала се в короната на дърво.

Бъдещата модернистка е родена в заможно семейство, което притежава кафени плантации в Капивари, източно от Сао Пауло. Една от първите ѝ известни картини е A Caipirinha, автопортрет в стил кубизъм, нарисуван през 1923 г., чието заглавието е препратка към провинциалния произход на Тарсила. Caipira означава човек от селските региони (да, оттам идва коктейла кайпириня).

Тарсила черпи от и сама вдъхновява авангардните художествени движения и в Сао Пауло, и в Париж. През януари 1923 г. тя пътува с поета Освалдо де Андраде из Европа, а след това учи редом с художниците кубисти в академията на Андре Лот. Посещава и академията на майстора на кубизма Фернан Леже, който е силно впечатлен от една от първите ѝ творби A negra. Картината е замислена като почит към афро-бразилците, но впоследствие е критикувана, че поддържа расистките и сексистки стереотипи. Въпреки че Тарсила се е вдъхновила от спомените за една робиня живяла в семейната фазенда и стилизираното бананово листо на фона подсказва нещо тропическо, това платно е нарисувано в духа на кубизма. Една африканска тотемна фигура се среща с цветната геометрия на Леже. До днес „Черната жена“ интригува публиката.

Антропофагия

През 1928 г. Тарсила рисува за Освалдо де Андраде, който към онзи момент е неин съпруг, картина на издължена фигура с цъфнал кактус. Освалдо е впечатлен и казва, че това е най-добрата ѝ творба. Той я показва на своя приятел поета Раул Боп, който също смята, че картината е прекрасна и двамата коментират, че прилича на човекоядна фигура, а Тарсила се сеща, че на езика тупи-гуарани Abaporu означава „човек, който яде човешка плът“. Картината е кръстена Abaporu. Художничката определя Abaporu като образ от нейното несъзнавано и го свързва с историите за човекоядни чудовища разказвани ѝ от чернокожите жени в детството.

Освалд написва „Манифест на канибалистите“ Manifesto Antropófago, който поставя началото на Движението на канибалистите. Abaporu символизира антропофагията – усвояване на чуждите влияния, както при канибалски ритуал, при който човек поглъща врага вярвайки, че поема неговите качества. Това символично храносмилане, вид художествен канибализъм дава възможност на националното изкуство да прием и интерпретират чужди и колониални култури, които да се преобразят и придобият бразилски облик.

Пау бразил

През 1924 г. художничката, заедно с други модернисти, предприема пътуване за „преоткриване на Бразилия“. Тя рисува сцени от ежедневието във фавелите, от карнавала в Рио де Жанейро с цялата му шареност, интерпретира фолклорни създания и характерни животни. Започва творческия период Пау бразил с подчертано тропически багри и теми, включващи пищността на бразилската природа и символите на урбанизацията като железниците и новите сгради.

След като посещава процесиите по време на Страстната седмица в историческите градове на Минас Жерай Амарал пише: „В Минас Жерайс открих цветовете, които обичах като дете. Казваха ми, че те са грозни и селски. Но по-късно си отмъстих за това потисничество, като ги предадох на моите платна: най-чистото синьо, виолетово розово, ярко жълто, крещящо зелено…“.

Част от картините от този период остават в колективното съзнание на бразилците. По време на церемонията по закриването на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. стадионът „Маракана“ се превърна в огромно произведение на изкуството вдъхновено от бразилската модернистка и картината ѝ Sol poente. Върху сцената се прожектираха кръгове в ярко жълто и оранжево, а изпълнителите, облечени в цветовете на тропическата растителност, се разпръснаха, за да образуват човешка фигура разперила ръце за прегръдка.

През юли 1929 г. Тарсила излага картините си за първи път в Рио де Жанейро. Същата година, заради срива на Нюйоркската фондова борса, семейството ѝ губи своята фазенда за кафе, както и цялото си състояние. Сладва и раздяла с Освалд де Андраде. Художничката окончателно се посвещава на изкуството.

Пътуване до СССР и социално ангажиран период

През 1931 г. Тарсила продава няколко картини от частната си колекция, за да замине за Съветския съюз с новия си съпруг, психиатъра д-р Осорио Сезар. Двойката пътува до Москва, Ленинград, Одеса, Белград и Берлин. След това се озовават отново в Париж, където останала без пари, тя е обща работничка, занимава се с бояджийски дейности и събира пари, за да се върне в Бразилия.

Когато се завръща, Тарсила е арестувана по обвинение в подривна дейнос заради участието си в леви политически събрания. С картината си Operários започва един по-социално ангажиран период от творчеството ѝ.

През 30-те години, когато все още доминираща европоцентричната визия за света, Тарсила до Амарал избира да рисува чернокожи хора, тропически растения и животни, местни митологични създания, за да провокира изграждането на национално самосъзнание. Творчеството на Тарсила е пресечната точка на няколко култури и повдига социални и расови въпроси. Тя ни приканва да преосмислим границите между традицията и модернота, между науката и народната култура и затова се превръща в популярен символ на бразилската идентичност. Ослепителните пейзажи, необичайните и очарователни видения, политическата тематика в картините от 30-те години, приказният гигантизъм на по-късните ѝ композиции, потвърждават силата на едно изкуство, което е вкоренено в своето време, но и винаги е готово да се обновява.

Въпреки че е добре позната в станата си, международните изложби на бразилската модернистка са рядкост. От 9 октомври 2024 г. до 2 февруари 2025 г. Le musée du Luxembourg представя изложба на Тарсила до Амарал, озаглавена „Тарсила до Амарал. Да нарисуваш модерна Бразилия“. Всички снимки в този материал са от изложбата.