Бразилският роман „Торто арадо“ на Итамар Виейра Жуниор оживя на сцена в постановката “След мълчанието” на режиьорката Кристиане Жатари. Една красива и емоционална история за белезите оставени от колониалното минало върху Бразилия и борбата на три жени да бъде чут гласът им.
Робството изглежда затворена глава от човешката история, но то битува и до днес и подклажда расизъма, социалните неравенства и несправедливостта. Някои места са особено засегнати от негативните последствия и необработените травми останали след робството. Такова място е Северозападна Бразилия, където се развива действието в бестселъра „Торто арадо“ от Итамар Виейра Жуниор.
Сестрите Бибиана и Белонизия, главните героини в романа „Торто арадо“, живеят в имението Агуа Негра в сърцето на щата Баия. Момичета се борят за свобода от ярема, впрегнал хората в тяхната общност от наследници на робите. Въпреки че робството е отдавна забранено формално, те нямат право на собственост над земята, която обработват, нито пък получават заплащане за труда си. Същевременно те съхраняват великолепието и колорита на своята африканска култура пренесена през вековете и моретата и вплела се с местните вярвания.
Публикуването на романа съвпадна с началото на пандемията и изостреното усещане на хората, че правата им са отнети. В Бразилия последва вълна от протести срещу президента Болсонаро и „Торто арадо“ стана един от символите на протестите срещу неравенствата. Театралната постановка носи същото послание и започва с израз на облекчение, че начело на Бразилия вече не е Болсонаро.

„След мълчанието“ (Depois do silencio) е театрална адаптация на романа, великолепно сценично изследване на региона Шапада Диамантина в Баия и неговите хора. В постановката участват четирима актьори, две професионални актриси, както и една жена от общността Шапада Диаментина и един музикант.
Представлението пресъздава основната сюжетна линия от романа, израстването на двете сестри, тяхното узряване за борба за правата на народа им, мъката и горчивината от зависимостта и неглижирането на техните хора. Едната сестра Белонизия е дълбоко свързана с земята, а другата Бибиана с думите и ученето. Завръзката в сюжета е жестокото убийство на съпруга на Бибиана Северо и на селския лидер Жоао Педро Тершейра заради поземлени спорове. Северо е извор на кървавата река, повален след осем изстреляни куршума. „Реката бе от кръв и сълзи, тя обилно се разливаше, сякаш кален поток, който минава през къщите и призовава хората да се обединят или да избягат от имението.“ Историята на Жоао Педро Тершейра и последвалите след смъртта му протести израз на недоволството са пресъздадени във документалния филм „Човек белязан да умре“ (Cabra, marcado para morir, 1984) и са поставят началото на конфликта в сюжета на постановката.
За етнографското пресъздаване на обичаите и традициите от Шапада Диамантина са заснети видео материал от тамошните земи и на сцената могат да се видят афро-бразилският ритуал жаре и песните и танците, които го придружават.

Началото на втора част на романа „Торто арадо“ започва със съня на Бибиана, който отразява нейните травми от режещия нож, връзката със земята и усещането за безсилие: „Тичам през старата каатинга сред високи дървета и търся просека към дома, а късове от кожата на ръцете ми се закачат на тръните на тукума. Нито е ден, нито нощ, а краката ми изгарят върху нажежената земята. Появява се белокож, добре облечен мъж на бял кон. Усмихвайки се, той стеснява пътеката, по която бягам. Опитвам се да тръгна в други посоки, крещя, но всичко е заградено. Лъскава като сребро тел обикаля земята и остават само тукум, мандакару, опунция, женипапо и сухо пау. Не мога да се прибера. Тогава виждам камък, сияещ, сякаш е скъпоценно бижу.“ „След мълчанието“ прави въобразими тези картини чрез съчетаването на литературен текст, актьорска игра и автентични видео кадри от пищната бразилска земя.
Постановката размива границите между театър, кино и инсталация като се преплитат игра на живо и кинематографски кадри заснети в бразилската земя, заиграва между миналото и настоящето, реалността и измислицата и проследява борбата на три жени за техните общност, земя и свобода.
