40 години от връчването на Нобеловата награда на Гарсия Маркес
На 10 октомври 1982 година до Габриел Гарсия Маркес достига новината: спечелил е най-голямата литературна награда в света. По този повод авторът на това есе показва многото връзки между една дума и едно вече митично и основополагащо място: Макондо.
От Макондо до Макондо
Основополагащия мит е добре известен: по пътя Мексико-Акапулко, докато семейство Гарсия Барча е на път да прекара няколко почивни дни в красивото тихоокеанско пристанище, писателят е осеян от прозрение, което го кара да завие на сто и осемдесет градуса, да остави жена си и децата си без ваканция, да кара с пълно скорост докато стигне до къщата на „Лома“ 19, да се заключи в кабинета си и да седне пред своята Smith Corona, за да напише, че „тогава Макондо беше село с двайсет къщи от кал и тръстика, построени край брега на една река с бистри води, които се спускаха по корито от камъни, бели и огромни като предисторически яйца. Светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст.“
Като всеки мит и този не започва от началото си. Историите винаги имат една предистория, която ги предхожда и захранва. Известно е, че Макондо не се ражда със „Сто години самота“, нито с „Окапалата шума“ (първият роман на Габриел Гарсия Маркес), както информира Уикипедия и така подвежда много хора. Първият път, когато колумбийският писател публикува думата „Макондо“ е за да кръсти хотел в разказа „Един ден след съботата“, с който печели първия си литературен конкурс през 1954 година. Наградата е публикуването на разказа в книга от три части със съавтори Гийермо Руис Ривас и Карлос Артуро Труке, заслужили почетни награди в конкурса. Почти седемдесет години след появата на първата книга на Гарсия Маркес и на „Хотел Макондо“, реалността е умножила фикцията: в Богота лесно се намират шест хотела с името на селото, в което живее семейство Буендия и съществуват поне още петдесетина хотела Макондо по целия свят.
На четири километра от къщата, в която е роден Габо, в град Аракатака, се намира Хостел „Макондо“, скромна сграда, чиито стени са нарисувани, както е лесно да се досетим, с жълти пеперуди. Този хостел, чиято категория не е означена с нито една звезда в туристическите справочници в интернет, се намира на около тридесет и пет километра от малко селце, наречено Макондо, прекосявано от река Севиля.
Макондо е място в джунглата с не повече от петдесет къщи. Няма странстващи цигани, нито пък хотел, който да си е присвоил името му. Също така, доколкото е известно, няма нито един жител, който да отговаря на името Урсула или Аурелиано. В Макондо няма асфалтирани улици и за да се стигне до него пътищата минават през реката или през банановите плантации, които някога са били собственост на United Fruit Company.
До момента не са публикувани документи, които да свидетелстват, че от това малко градче Гарсия Маркес е знаел нещо друго освен името му. Писателят прочел думата Макондо на няколко знака по маршрута на влак, на който спорадично се е качвал като дете, но никога не е стъпвал в селото, което днес се състои от по-малко от двеста души. Фикционалното Макондо, точно обратното, е обитавано от повече от сто милиона читатели, ала това не би съществувало без другото. Следователно тези две Макондо са добър пример, който показва, че няма фикция без реалност, но че фикцията може да стигне там, където реалността никога няма да успее да достигне.
От Маконде до Макондо
Етимологичното проучване на думата предполага африкански корени. Това посочва, и този път с право, Уикипедия. Там се цитира изследването на Дасо Салдивар, един от биографите на Габриел Гарсия Маркес, които най-силно се интересуват от това да разкрият значението на Макондо. Въпреки че самият Гарсия Маркес заявява, че го вълнува повече означаващото на думата, „харесваше ми нейното поетично звучене“, отколкото означаемото, за да назове хранилището, което съдържа значителна част от неговата литература, интересно е да се разгадае теорията, която подсказва, че Макондо означава „храна на дявола“.
На същата паралелна координата като Аракатака в Колумбия (10,35°N от Екватора) в Камерун се намира село Макондо. Картографското съвпадение е и езиково. Макондо е селище, чието име произхожда от разпространението на един от вариантите на езика банту: маконде, език, говорен от едноименна етническа група, произхождаща от околностите на езерото Танганайка в днешни Танзания и Мозамбик.
Салдивар обяснява, че думата „маконде“ на езика маконде е множествено число на думата „ликонде“, използвана за да описва банана, плод, който в тази хилядолетна култура означава „храна на дявола“.
С движенията на робите от Африка към Америка се пренасят думи от езика банту, като маконде, която в последствие ще мутира в „макондо“ и ще послужат за име на хотели, фиктивни и реални села, популярни хазартни игри, а също и за разговорно име на дървото cavanillesia platanifolia, вид, който се среща в Колумбия и Централна Америка и е особено изобилен в района, където писателят Габриел Гарсия Маркес е направил първите си житейски стъпки.
Макондо, нищо повече
„Макондо не е географско място. Макондо е състояние на духа. Това е състоянието на духа, в което се живее на Карибите“ каза Гарсия Маркес. Нима самотата не е преобладаващото състояние на духа на Карибите? Със сигурност полковникът, който няма кой да му пише, няма да се поколебае да потвърди подобно нещо. Самотата, абстрактно, се противопоставя на популярната представа за карибската гюрлутия. Привидното противоречие е преодоляна от повествованието на Гарсия Маркес; авторът на Макондо знае как да улови огромната тъга, която съществува на мястото, което се смята за най-щастливото на света, и преди всичко знае как да го накара да танцува. Може би в това се крие огромната увеличителната сила на Макондо.
Карибите, след Гарсия Маркес, не се ограничават в географските координати. Заемат културни съвпадения. Така Макондо се намира в Колумбия и в цяла Латинска Америка, но се намира и в камерунското Макондо и в Танзания, където живеят хората маконде. Макондо се простира не само в Африка, но е разпознаваемо на места в Азия, а също и в Океания, защото Макондо е в сърцевината на страниците и в периферията на света.
В прословутата реч „Самотата на Латинска Америка“, произнесена в Стокхолм през декември 1982 година, Гарсия Маркес завършва с едно утопично желание. Той настойчиво моли за втори шанс да възвърне доброто име на жителите на Макондо. Четиридесет години по-късно, желанието не само не е неизпълнено, яростните спъвания на икономиката и политиката, които исторически са се заредили в различните Макондо, са заякнали и сега са придружени от най-голямата заплаха за планетата: климатичната криза, чиито последствия несъразмерно се понасят там, където неизлечимата самота е преобладаващото състояние на духа.
Нобеловата награда за литература е последната награда, която Габриел Гарсия Маркес получава, и след нея, на петдесет и пет годишна възраст, той се отказа от старини с признания по протокол и докторски степени последвани от коктейли. В следващите творби, след като получава най-високото литературно отличие за един жив писател, той не написва отново думата Макондо. Но писателят и словото никога не са се изоставяли един друг. Габо не живее вече в Макондо, но Макондо продължава да живее в него.
Превод от испански: Рада Ганкова
Автор: Pablo Berthely Araiza
Текстът е публикуван на 9 октомври 2022 година в @Revista Nexos
