Tag travel

Шапада диамантина - какво е вдъхновило бразилския писател Итамар Виейра Жуниор От скривалище през диамантодобивен център и зеленчукова градина до привлекателен център за туристите. Това е историята на региона Шапада диамантина в североизточна Бразилия, щата Баия, родното място на двете сестри Бибиана и Белонизия от романа „Торто арадо“. Когато започнах да превеждам романа „Торто арадо“ през 2021 година, не подозирах на какво далечно и различно място ще се озова. Днес, три години след превода на романа, видях блатата, планините, дърветата и реките описани в романа, срещнах се с хората и опитах тяхната храна. Шапада диамантина е район в североизточната част на Бразилия, разположена на площ от 38 хиляди квадратни километра, планинско плато, където се откриват три есосистеми – каатинга, мата атлантика и серадо. В района извират множество реки, които се събират в Парагуасу, най-голямата, изцяло баиянска река. Между два от притоците на Парагуасу, Утинга и Санто Антонио се образува малък биом с блата, наречен „маримбус“. Тук вали шест месеца и шест месеца е сушаво, което определя поминъка и изхранването на местните хора. На връщане трябваше отново да прецапаме боси през калищата на маримбуса. Сандалите ни така залепваха в размекната почва, че едва си вдигахме краката. Оризът, чието отглеждане изцяло зависеше от наличието на вода, пръв изсъхна при засушаването. Последваха го захарната тръстика, шушулките боб, умбуто, доматите, бамята и тиквите. Шапада диамантина е дом на много растителни и животински видове. Жатобата и хлебното дърво са спасители от глад в периодите на суша. Малката черна птичка кравица е напаст за оризовите посеви. В романа е наречена chupim, но също parasita, защото гнезди в чужди гнезда, и maria-preta, тоест "черна мария", заради оперението си. Типичното за каатингата умбу е безценно когато няма много вода. Палмата, която дава бурити, приличащи на малки кокоси, от които Бибиана и Белонизия приготвят каша и я продават на пазара. Често посетителите питат защо водата е толкова червеникава, почти черна - цветът се дължи на изобилната растителност при извора на реката, която превръща водите в голям горски чай. Бибиана и Белонизия живеят в Агуа Негра, което означава „черна вода“. От образувалите се между двете реки блата се строят и къщите - калени къщи, защото хората нямат право да строят издръжливи постройки, които да оставят в наследство на децата си. Кравиците бяха по хълмовете по цял ден, още от съмване, и ние ги гонехме с нашите оръжия. Кравицата е измамна – хитра и опасна е. Яде ориза, който хората засяват – така бяхме чували – защото ѝ харесва, че е наготово. Не се бори за хляба си. По думите на баща ми, управителят искаше да привлече хора, които „работят много“ и „не ги е страх от труда“, за да оставят потта си на плантацията. Можеха да си издигнат глинени къщи, без зидария, без нищо, което да бележи времето, прекарано от тези семейства на земята. Предполага се, че думата „маримбус“ произлиза от един от езиците от групата банту и означава „отдалечена плантация“. Защо ли точно „отдалечена плантация“? По време на робството в Бразилия, когато някои роби бягат от плантациите и се заселват в труднодостъпни места. Те образуват общности наречени киломбо, където се скрият от робовладелците. Днес в Шапада диамантина има около 80 киломби, около 50 селца и няколко малки града. Една пета от територията е обявена за национален парк и почти цялата източна част е осеяна са фазенди, селскостопански плантации, които произвеждат картофи, тикви, ориз, кафе и други култури, изхранващи целия североизток с продукти. Както самото има подсказва, регионът е богат на диаманти. Гаримпо или диамантодобивът започва през 1844 година и продължава до 70-те години на 20 век. След откриването на първите диаманти тази земя става притегателен център за едри земевладелци и диамантотърсачи, които започват да заграждат и експлоатират териториите и хората, живеещи там. Някога на тази земя са живеели пет автохтонни етноса, от които е останал само един. Днес население е основно киломболи, каквито са двете сестри, тяхното семейство и съседи, и са зачислени като работници към фазенди. Хора, които търсеха богатства, заспиваха и се събуждаха с жажда за късмет, но оставаха разочаровани след дългото време, прекарано в изнурителен труд, в трошене на скали, миене на камъни, без дори искрица от блясъка на камъка да стигне до техния хоризонт. Итамар Виейра Жуниор описва диамантотърсачеството, довело до лудост много хора в Шапада диамантина. Покрай търсенето на скъпоценни камъни се основава град Ленсойс, смятан за столица на Шапада диамантина. Макар и малък (единадесет хиляди жители), градът е бил сред най-големите производител на диаманти в света. Името lençóis означава чаршафи на португалски и според една от версиите търсачите на скъпоценни камъни са се заселили първоначално в палатки с бели платнени покриви. Отдалеч покривите създавали впечатление за голям чаршаф. Един път подслушвах двама мъже да си говорят (това е навик на много преводачи, за да учат разговорни изрази) и за малко да се разплача, че ето на, толкова години уча португалски, а когато те говорят, нищо не разбирам. Попитах ги все пак на какъв език говорят, а пък те ми казаха, ами ние си говорим на нашия език. А техният език е португалски от киломбото, изпъстрен с думи африканските езици. Африканците отвлечени в робство в Бразилия са били от разлчини племена - банто, наго, жеже. На бразилска земя техните езици се смесват с езика на колонизаторите. От Африка пренасят също култура, традиции и вярвания. Това води до раждането на афро-бразилските култове кандомбле. В романа „Торто арадо“ киломболите практикуват вариант на кандомбле наречен жаре, което е характерно само за Шапада и днес хората практикуват обредите си израз на почит към техния ориша. Не се опитах да се измъкна, бях свикнала с присъствието на свръхестествени сили по време на танците жаре́. Самото присъствие на божество, което не познавах не би могло до ме изплаши, това беше истинско изражение на магията или на лудостта. През последното десетилетие съдбата на региона се променя и привлича все повече туристи, заради зашеметяващата природа, красивите водопади, планинските пътеки и пещери. Шапада Диамантина е от най-добрите дестинации в Бразилия за тези, които търсят планински и екотуризъм, но има и туристите дошли тук, защото са чували за това място покрай романа „Торто арадо“. Разговарях с местните. Всички знаят за романа, някои познават лично Итамар, защото е ходил в тяхното колимби, за да прави проучвания, но почти никой не ги е чел. Разделихме се с пожелания аз да се върна отново, а те да прочетат книгата.

Tag travel

Из земите на „Торто арадо“

В кухнята на дона Флор

Ле Марол – кварталът на Питер Брьогел Стари

“Към езерото” на Капка Касабова