По най-разточителен начин там се предлагаха баиянски лакомства, ватапа и ефо, абара и каруру, мокека от пресни скариди, от риба, акараже и акаса, кокошка с шиншин и ориз ауса, без да се смятат купищата пилета, печени пуйки, свински бутове, блюда с пържена риба за невежите, които не оценяваха олиото от денде…
„Дона Флор и нейните двама съпрузи“ – Жоржи Амаду
Дона Флор е прочута готвачка от кулинарното училище „Вкус и изкуство“, най-съблазнително-апетитната героиня на Жоржи Амаду от романа апотеоз на баиянската култура „Дона Флор и нейните двама съпрузи“. Този роман е вакханалия от вкусове, аромати и разкошни банкети изобилстващи с баиянска специалитети. Дона Флор е отдадена учителка по готварство, която предава знанията си на много жени. За нея храната е начин за съблазън, тя съхранява регионалните традиции, готви, за да почете светците и преди всичко оришите от афро-бразилската религия кандомбле. Флор „се роди с усет към подправките, от малка я влечаха рецепти и сосове, изучаваше деликатеси, ръсеше сол и захар със сигурна ръка.“ Ако човек се интересува от Баия, най-добрият начин да се потопи в този вкусна вселена и да разбере бита на баиянци, е през кухнята на дона Флор.
Баия е вратата към историята на цяла Бразилия, защото именно на това място през 1500 г. за първи път акостират португалските колонизатори. Местната кухня е амалгама от традициите на африканците, коренните жители и европейските колонизатори, като всички те са добавили щипка вкус в баияските ястия: маниоката и царевицата произвеждани от туземните хора, морските дарове и яхниите от португалците, подправките, кокосите и палмовото масло от африканците.
Много от ястията на Баия са свързани с афро-бразилската религия кандомбле и всеки ориша си има свещена храна. Особено в Салвадор, храната е неразривно свързана с култовете към оришите и кухнята е запазила основните си африкански елементи.

Два от звездните продукти на баиянската гастрономия достигат до бразилския бряг от Африка – палмовото масло наречено денде (dendê, което на езика кимбундо ознавача „палма“) и кокосът, от който се правят кокосово масло, кокосово мляко, кокосова захар, настърган кокос. От мандиоката, основният автохтонен продукт, се прави фарофа (farofa), към която могат да се добавят други съставки и да се използва за гарнитура на много ястия.
ватапа (vatapá)
„Оставете ме на мира в моя траур и в моята самота. Не ми говорете за тези неща, уважете положението ми на вдовица. Хайде към печката: изискано ястие е ватапа от риба (или от кокошка), най-прочуто в баиянската кухня.“
Това казва овдовялата дона Флор към ученичките си. Ватапата е типично за североизтока ястие, в което се откриват дирите на африканското племе йоруба. Приготвя се от хляб, скариди, кокосово мляко, начукани на ситно фъстъци и палмово масло, добавят се кориандър и джинджифил, и всичко се смачква, за да се получи кремообразно пюре. Традиционно се сервира на деня на светците Козма и Дамиао и на света Барбара, или ако се почита ориша – това е ястието на Янсъ, владетелката на мъртвите и майката на войната.
баиянска мокека (moqueca baiana)

В началото на романа Вадиньо, първият съпруг на дона Флор, умира точно по време на карнавала. За да облекчи вдовишката си скръб дона Флор приготвя любимото ядене на Вадиньо, мокека от пресни скариди.
Мокеката е яхния, донесена от португалците и доусъвършенствана по африканците, а името идва от езика тупи и означава нещо като „сушилня за месо“. Прави се с риба или скариди или и с двете, които се заливат със сос от кокосово мляко.
Тази рецепта се намира и на други места в Бразилия, но има нещо която я прави изключителна в Баия и това е дендето. Блюдото се приготвя и сервира в глинен съд, с бял ориз и фарофа за гарнитура.
каруру (caruru)
„Спазвайки ритуалите на ибеже, дона Флор приготви каруру и го поднесе скромно на съседи и някои приятели, почитайки по този начин паметта на починалия.“
Оришът ибеже се свързва с двама близнаци, които много обичат каруру. Тази яхния е стигнала до нас директно от дворовете (терейро) за кандомбле. Приготвя се от бамя (друго растение с африкански произход), скариди и палмово масло. Днес в Салвадор каруру се яде като улична храна.
акараже (acarajé)

Вадиньо е съблазнител, които омайва жените с красиви думи и нарича дона Флор „апетитна“ и „моя ухаеща акараже“.
Акараже е може би най-познатият баиянски специалитет, защото се е превърнал в масова улична храна, която е популяризирана и от баиянките облечени в традиционни бели носии и забрадки.
Произходът на акаражето също е африкански. То се ражда сред народите йоруба в Западна Африка и е вдъхновено от фалафела.
кокада (cocada baiana)
„Дона Флор искаше да е като всички, мъжът й да е като другите мъже. … Тя искаше той да се връща от работа с вестници в ръка, с пакет бисквити, кокада, абара или акараже…“
Кокадата е един от най-типичните за Салвадор сладкиши, наследство от африканските роби, които са поднасяли настъргани кокосови орехи, остатъци от производството на кокосово мляко, на своите ориши.
Романът „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ ни предлага ненадминат до сега обзор на регионалните ястия и традиции и на свещените ритуали. Бразилската смесица може да се разбере през това, което се яде и как се яде в Баия. През етимологията на названията се проследява разнообразието на народите и цивилизациите, които съставляват баиянските хранителни навици. Небцето на баиянците опитва от Европа, Африка и туземна Америка, и се обогатява с вкусове от всички крачища на света.
Цитатите от романа “Дона Флор и нейните двама съпрузи” на Жоржи Амаду са взети от превода на Александър Керимидаров, издаден 1984 г. от „Народна култура“.