или как фавелата се преобразява

Колибата се къпеше сред природа, защото бе кацнала на един от най-високите и стръмни склонове на Моро до Бабилония, и когато обитателите ѝ слепешком излизаха, отмятайки пердето от гниещи дрипи на мястото на вратата, пред примижалите им очи се откриваше безмилостно великолепната гледка на обляното в слънчеви лъчи и осеяно с платноходки и острови море.

Из романа „Бразилия“ на Джон Ъпдайк

В своя роман „Бразилия“ Джон Ъпдайк обезсмъртява една бразилска фавела и създава персонажа Тристао ‒ фавелaдо, жител на фавела. Вече повече от век и половина бедняшките квартали, фавелите, са запазена марка на Бразилия и дишат с ритъма на града, в който се намират. Кацнали обикновено на някой хълм, тези общности са градове в града, имат си характерни привички и организация, жителите им носят манталитет на фавеладос, но същевременно попиват щедро от останалото градско пространство и му се отплащат, като му придават колоритност и чар.
Като повечето бразилски истории и в зараждането на фавелите е замесено робството и най-голямото средище на робовладелския режим ‒ Баия. Този северозападен щат е първото място, където акостират корабите с роби, наречени „кораби-гробници“ и стоварват няколко милиона африканци. До днес в Баия живеят преобладаващо афро-бразилци, потомци на някогашните роби. В периода 1896 ‒ 1898 година се води т. нар. война в Канудос между Първата бразилска република и жителите на Канудос, няколко години след отмяната на робството в Бразилия (1888 г.).
Цитаделата на град Канудос е построена до хълмове и един от тях се казва Моро да фавела заради изобилието от растението Cnidoscolus quercifolius, чието народно име е именно фавела. Когато част от войниците, участвали във войната в Канудос, се завръщат в Рио де Жанейро, те не получават заплати и заради липсата на средства се настаняват във временни сгради, построени на Моро да Провиденсия, а мястото започнало да се нарича „фавела“ ‒ препратка към първоначалния хълм Фавела. И така в края на XIX в. се формират първите селища, където живеят хора без собственост и без възможност за работа, в импровизирани колиби и без инфраструктура.
Названието добива особена популярност и през 20-те години на ХХ в., когато започва екзодос от селските региони, хората, изпаднали в безпътица, се заселват в мизерни колиби в градовете. В продължение на 50 години Бразилският институт по география и статистика (IBGE) нарича фавелите „ненормални агломерации“ заради безредното и гъсто разположение. Преди няколко месеца IBGE обяви, че при преброяването на населението отново ще използва термина „фавели и бразилски градски общности“. Сред една от причините за промяната е настояването на жителите да се наричат по този начин, тъй като понятието „фавела“ е свързано с идентичността им.
Има хора, които живеят във фавелите по необходимост, но мнозина се идентифицират с тези квартали и се гордеят с мястото, от което идват.
Според преброяването от 2022 г. в Бразилия фавелите са над 10 000 и 16 милиона души (8% от населението на Бразилия) живеят в тях. Дълго време се смяташе, че това са квартали, обитавани от бедняци и криминализирани елементи, вид ничия земя, олицетворение за насилието и неграмотността. Жителите там са от всички раси, точно както Ъпдайк описва произхода на героя си Тристао и полубрат му така: „Баща му [на Еуклидес] вероятно беше половин индианец, докато Тристао се гордееше с чист африкански произход, доколкото изобщо можеше да се говори за чист произход в Бразилия.“
В своята книга „Бразилия“, писана през 1941г., Стефан Цвайг разказва за фавелите и предвижда, че те ще изчезнат в следствие на глобализацията. Прогнозата му се оказва грешна, защото фавелите не само че остават, но са пуснали дълбоки корени в бразилските градове, развиват се и се преобразяват.
Ярък пример за такава социална трансформация е най-голямата фавела в Рио де Жанейро и втората по големина в Бразилия ‒ Росиня, кацнала на един хълм и разкриваща зашеметяваща гледка към града и залива. Името „росиня“ означава „малка плантация“, защото през 30-те години на XX век някогашните терени селскостопанска земя са разделени на малки ферми, придобити от имигранти, като оттам те снабдяват със зеленчуци пазара в съседния по-богат квартал Гавеа. Когато клиентите питали откъде идват продуктите, търговците им казвали „от росиня“, тоест от плантацията ей там горе.
Днес Росиня не е просто скупчени разнебитени къщурки, а представлява град със собствени училища, църква, болница, магазини и създава своя култура. Между къщите, натрупани една върху друга, още се минава по 50-сантиметрови стълби от пръст и стръмни пътечки, но вече ги няма едновремешните паянтови колиби. На тяхно място са изникнали постройки от тухли и цимент, между които е осеяно с кабели за (незаконно) свързване с електричество. Навсякъде по света колкото по-високо живееш, толкова по-скъпо е. В Росиня е точно обратното. Хората искат да живеят в ниското, защото придвижването до горе е мъчно.
Представата, че тези квартали гъмжат от банди наркотрафиканти и че полицията не смее да пристъпи там, е може би последното останало клеймо. Действително все още има ъгълчета, контролирани от въоръжени мъже, които открито продават дрога.
В Росиня обаче другите стигми са отживелица, до голяма степен благодарение на изкуството и туризма. Кварталът се е превърнал в задължителна отбивка за туристите, минаващи през Рио, където можеш да си купиш сувенири или да си направиш панорамни снимки. Чуждестранните туристи се интересуват от фавелите заради неразгадаемите архитектурни решения от накачулени една върху друга постройки и плетеницата кабели, но също и заради пъстротата, топлотата и гостоприемството на хората там.
Цяло Рио е изпъстрено с улични графити и фрески. Фавелите не остават по-назад, а си имат своите улични артисти със социална мисия. Фавелизмът е постоянно развиваща се форма на изкуството и се отнася до разпространението на ценностите и художественото изобразяване на фавелите в Рио.
Маркос Невес с артистичен псевдоним Wark Rocinha e фавеладо и основател на Instituto Wark, училище за младежи от Росиня, където учи младежите от квартала на изкуство, но също на самочувствие. Неговите anjos, модерна интерпретация на ангели, изпъстрили цялото фавелно пространство, са се превърнали в символ на Росиня и на колективното въображение, в изкуство, което се стреми да образова, да се бори срещу дискриминацията.
Друг начин, който жителите са намерили да се измъкнат от хватката на наркотрафика, е пасиньо ‒ бързи, координирани движения на краката и стъпалата, смесица от брейк и капоейра ‒ това не е просто танц, пасиньо е нов социален модел на поведение и нов жизнен ритъм за фавелите. Танцът възниква в началото на века сред младите фавеладос и току-що бе признат за част от нематериално културно наследство на Рио от бразилския парламент.
Францисканците, първите духовници дошли по тези земи, приемали три клетви, потвърждаващи желанието им да следват евангелските съвети. Една от тях е бедността. Да си беден в Бразилия не значи да си дамгосан, особено днес, когато фавелите като Росиня се отварят към света, посрещат туристи и се нуждаят от свои ангели.

Източници:

Цитатите от романа „Бразилия“ на Джон Ъпдайк са от изданието на Библиотека „Златни зърна“, 1994, превод: Ралица Ботева.

Статистическа информация за фавелите и IBGE: https://g1.globo.com/politica/noticia/2024/01/23/ibge-favela.ghtml

Коректор на текста: Валентина Пенева

Снимките са личен архив.

The post От плантация до туристическа атракция first appeared on Rada's Blog.