A look into the origin of the language that is designed to bind Europe

Euro, European Commission, European Year of … these are all expressions that have come to form an integral part of the language of European citizens and have become a main stay of the political language used in EU member states. What may surprise many readers is that these everyday terms were actually created as part of the process of EU integration from the combination of EU legislation and the speeches of EU politicians and Eurocrats. The so called euro-speak, originally created at political and diplomatic levels in English with some French terms,  has now found its way into mainstream media.

There are terms that have emerged mainly from the legislative process and formal written communications such as the principle of subsidiarity, proportionality, the abbreviation CAP referring to Common agricultural policy and the Schengen agreement. It could be a Sisyphean task to try to classify them all, yet they are part of the specialised administrative and legal terms that constitute the concepts closely associated with the EU, so therefore have become an integral part of the language that binds Europe.

If you look at the webpage of the EU there is a huge and extensive glossary of terms, 233 currently, officially listed on the page of the EU. Opting out, infringement procedure, third energy package, harmonisation etc. are all terms that have come into the lexicon of European political language along with a host of other newly emerged abbreviations, neologisms, portmanteaus and named directives. The durability and popularity of these terms depends whether they refer to a persistent phenomenon and whether it will affect the whole EU community, or only certain member states or societal groups. Another factor affecting the take up and use of new terms is the way the media is propagating them. For instance the hot topic of Net-Zero Industry Act has given birth to another commonly used term namely ‘net zero emission’. ‘Critical raw materials’ was coined with the new legislative proposal. ‘Gender mainstream’ and ‘greenwashing’ are other language creatures result of the legsilative work of the EU.

So therefore ‘net zero emissions’, ‘gender mainstream’ and ‘greenwashing’ are all examples of euro-speak, a language created as a means of communication to express a specific EU reality, though one which its critics sometimes call Eurofog or Argot de Berlaymont due to the inaccessibility and unintelligibility of the language to an outsider.

The constant emerging of terms sometimes causes confusion and misunderstandings among European citizens, however the phenomenon of creating terms within the European institutions is inescapable and it goes hand in hand with the process of the integration and construction of the Community. The specialised language of the EU is part of the identity of the EU organisation and therefore plays an important role in its functioning and continuation.

The post Euro-Speak: A Language Made In Brussels first appeared on Rada's Blog.

Брюксел е град, който хората свързват с мастодонтските сгради на европейските институции, големия площад, бирата и неспирния дъжд. По-малко посещаван от туристите е кварталът „Ле Марол“ – един от най-старите и живописни брюкселски квартали.

Още в Средновековието „Ле Марол“ подслонява най-цветните свободолюбиви и артистични жители на Брюксел. Тук избухват първите бунтове срещу социалните несправедливости и се случват значими за историята на Брюксел събития. Този квартал преживява невероятна гентрификация пред последните години и е още по-пъстър от всякога – артисти, търговци, хора от всички страни, говорещи десетки различни езици.

Кварталът се свързва и с един от ненадминатите художници на Фламандския ренесанс – Питер Брьогел Стария. Брьогел е роден през 1525 година около Бреда в днешна Нидерландия. През 1563 година той се жени в Брюксел и остава да живее тук до края на живота си. Можем да се каже, че „Ле Марол“ е кварталът на Брьогел и че тук неизменно се усеща присъствието на великия живописец. Когато Брьогел идва в Брюксел, той вече е утвърден творец. Художниците от неговото поколение са първите, които са самостоятелни и могат да си позволят свободата да не са обвързани с поръчките на духовници или аристократи, защото в този период се появява печатницата. Брьогел се специализира в картини, които пресъздават градско или селско пространство, в рамките на което има много хора, самостоятелно или на малки групи, ангажирани с различни дейности. Той изобразява ритуали и нрави, включително такива свързани със селско стопанство, лов, хранене, празници, танци и игри. Неговите творби повдигат завесата на изчезналата вече в Белгия фолклорна култура и са свидетелство на социалните аспекти от живота през 16-ти век.

Картината „Вавилонската кула“ символизира религиозното разделение от брьогелово време между католическата църква, която тогава провеждаше всички служби на латински език и многоезичната протестантска религия, която добива популярност в Холандия. В многоезичен Брюксел нейният римейк е задължителен. Друг стенопис е интерпретация на автопортрета на художника, но към него са добавени брюкселски изрази и крилати фрази като препратка към картината на Брьогел „Нидерландски поговорки“, илюстрираща десетки тогавашни афоризми, много от които все още се използват във френски и холандски.

От картината „Мързелът” е пресъздадено върху фреска едно от фантастичните същества от оригинална, а от „Сватбен танц“, на една от улиците в квартала се вижда свежа и модерна сцена, нарисувана в стила на уличното хип-хоп изкуство, на празнуващи хора от различни раси и култури, точно като жителите на „Ле Марол“.

The post Ле Марол – кварталът на Питер Брьогел Стари first appeared on Rada's Blog.