На 6 февруари 2022 година посолство бе домакин на среща разговор с българската писателка и журналистка Йоанна Елми, която представи своя дебютен роман „Направени от вина“, публикуван през 2021 г. под редакцията на писателя Георги Господинов. Вълнуващото събитие, продължило с часове при пълна зала, бе организирано съвместно с Българския литературен клуб „Записки под възглавката”. Ето какво коментираха присъстващите на срещата.

Силвия Атипова, писателка

Залата беше препълнена. Два часа си говорихме и пак успяхме да покрием една трета от темите, които бяха набелязани от модератора. Благодаря на посланик Пламен Бончев и на Рада Ганкова за организацията и прекрасното преживяване.

Рита Морван, преводачка и читател от литературния клуб

Прекрасна вечер прекарах в компанията на други почитатели на българската литература по инициатива на нашия читателски клуб. Не знаех нищо за Йоанна Елми, нито бях чела произведението ѝ предварително, но тя ми направи силно впечатление, и дори ме накара да зачета нейния роман още същата вечер. Много се възхищавам от Рада Ганкова за ролята ѝ като модератор. Благодаря на посолството и на посланик Бончев за гостоприемството и на Йоанна, че издържа такъв дълъг разговор и обмени с нас толкова ценни идеи.

Ива Ганева, експерт по климатична политика

Тази книга докосна няколко струни в сърцето и душата ми и за мен бе прекрасно откритие, за което благодаря на Йоанна.

Сред различните теми ще се задържа на тази за вината. Смятам, че тя е особено важна за нас, българите. В началото на разговора с Рада стана дума за вината, която героите в книгата носят в себе си, а във втората част бе засегната политическата ситуация в България. Мисля, че самочувствието е връзката между двете. Чувството за вина е коренно свързано със самочувствието. Последното е това, което болезнено ни липсва и ни обърква. То е това, за което трябва да се погрижим и на което да помогнем да се уравновеси.

Въпросът със самочувствието не е поставен от вчера. Преди 1989та година е било натрапвано, че “скромността краси човека”. Всъщност този девиз е проповядван поколение след поколение и още си го носим като невидим кръст. От нас се е искало и продължава да се иска хем да не си вдигаме главата прекалено високо, по редица причини, хем да гоним някакъв идеал, който по дефиниция не съществува.

Книгата на Йоанна донякъде ни спестява един солиден психосоциален анализ. Тази хронична липса на самочувствие у нас, българите, неумолимо ни дърпа надолу, а редом с това и цялата ни страна. Макар и ледът да се е пропукал, още много ясно се виждат последствията от тези сведени глави, от това легендарно наше търпение, както и от тази вина, от която не сме успели да се откопчим. Книгата е невероятно актуална, защото това е за мен основният и буквално екзистенциален въпрос, поставен днес пред българското общество. Тази липса на самочувствие трябва да престане да бъде синоним на българския социум. Належащо е да насочим вниманието си именно към този въпрос и да потърсим равновесието между самочувствието, вината и съответната й отговорност.

Ивайло Тошев

В книгата “Направени от вина” се преплита съдбите на три жени Ева, Лили и Яна/Джейн от три поколения. Наричам ги алегорично “изгубените поколения”, защото всяка от тях преживява обществен и личен катаклизъм. И докато съпреживяването с тези героини може да го приемем близко и по-разбираемо, защото всеки един от читателите принадлежи към едно от трите поколения, то на мен ми е много интересна интерпретацията на същите тези поколенчески конфликти в американския бит и къде е тук Тим, балансиращият мъжки образ или търсения изгубен баща на Яна/Джейн.

Общото настроение на книгата ми напомня американските писатели след Втората световна война – меланхолията, чувството за безнадежност и т.н. Затова правя съпоставка на пътуването на Джейн и Тим от “Направени от вина” с книгата на Керуак “По пътя”. Това е силата на качествената литература, кара те да мислиш и интерпретираш.

The post Отзиви от разговора с Йоанна Елми first appeared on Rada's Blog.