Tag Language Policy

Преди няколко дена обявиха, че в София ще строят outlet village. В информационните сайтове новината се появи, паралелно с английското име, под заглавие „градче с магазини“ или „град за пазаруване“. В българските сайтове срещнах актив ситинг, градски гайд, тайм капсула, коуъркинг място, нърд култура, окуърд пауза… Думи, които могат да се кажат на български, но ние не се опитваме да потърсим еквивалент и „да си ги преведем“, а просто написваме английските понятия на кирилица. В телевизионните реклами чувамe спотове и чикън нъгетс. The Collins Dictionary избра за дума на годината AI отartificial Intelligence, а ние още не сме решили дали да казваме и пишем AI, ИИ, айей … Може да хвърлим отговорността за българско-английските творения на езиконосителите, но къде българите можем да проверим как е правилно да използваме дадено понятие или как да пишем новонавлезлите английски думи? Когато се колебаем как да кажем нещо, това не означава, че нямаме езиков усет или че не сме изобретателни. Активна роля трябва да изиграе езикова институция, която да нормира езика своевременно и ние да имаме къде да правим справки при колебание. Със сигурност ви се е налагало да проверяват правопис или употреба на дума и знаете, че надеждна цифрова платформа за българския не съществува. 2024 година, че очертава ключова за езика ни, защото през май Официалният речник на българския език ще бъде достъпен онлайн. Очаква се съдържанието в платформата да е идентично с това в Официалния правописен речник, който се преиздава на хартия през десетина години. Би трябвало да получим отговор на въпросите си за българския език, да имам достъп до граматически правила и да виждаме кои думи са нови. Изобщо, когато изкуствения интелект е избран за думата на годината и превзе всички сфери на живота ни, ние все още мислим дали да си направим онлайн речника. След тази новина си задавам няколко въпроса. Речниците са дескриптивни или прескриптивни. Дескриптивните речници описват езика и включват лексемите както ги използват хората, а прескриптивните предписват как трябва да се използва езика. Новият ни речник от кой принцип ще се ръководи? Ще описва или ще предписва? Или и двете? Колко често ще се актуализира и кога новите явления ще добият право да влязат в състава на речника – когато са регистрирани достатъчно голям брой употреби в устната реч, в медиите, в социалните мрежи или когато някой учен реши? Ще се вписват ли нови значения на вече съществуващи думи? Ще има ли езикова употреба означена като нежелателна и съответно препоръки за по-хубав еквивалент? Ще се включват ли разговорни и жаргонни думи? Ще получим ли предложение как да казваме outlet village и нърд култура или сами да се лутаме да си намерим вариант? Ще ни подсещат ли да казваме активно седене вместо актив ситинг, градски пътеводител вместо градски гайд, времева капсула вместо тайм капсула? Рекламите дали ще си изчистят концепцията за пастилите и таблетките? Ще ни обърнат ли внимание, че окуърд пауза е ненужна заемка и може да се каже с българска дума? to be continued…

Tag Language Policy

БЪЛГАРСКИ VS ENGLISH 3: Времевата капсула на българския речник

Баският език по пътя към институционално признаване

Евро и просеко или арената, където се срещат езикът и политиката

Глотофобия: Колко ти е лош френският?

Lesser used languages: a treasure to preserve

За смисъла на 26 септември

Why not Castilian?