Един езиков изолат в Европа и трънливият път към обществено утвърждаване

декември, 2004

Правителството на Сапатеро иска от ЕС да признае каталунският, баският, галисийският и валенсианският като официални езици. Молбата на Испания остава неудовлетворено и наполовина изпълнено. За да станат тези езици официални е необходимо изменение на член 55 от Договора за Европейския съюз. Тъй като процесът е доста сложен, ЕС прима използването на испанските съофициални езици в институциите на общността, но не ги признава като официални. С други думи гражданите мога да се обърнат към Съюза на един от тези езици и ако бъде заявено предварително, по време на срещи може да се правят изказвания.

август, 2023

Връщаме се в изходна позиция. Испанското правителство иска каталунският, баският и галисийският да станат официални езици на Европейския съюз. Искането е това да бъде включено като точка от дневния ред на първото заседание на Съвета по общи въпроси, предвидено за 19 септември.

Това са двата опита за признаване на съофициалните езици на Испания в ЕС от последните десети години. От тези три език особен интерес буди баският, както по чисто лингвистични причини, така и заради развитието и разпространението му през вековете.

Каква е предисторията на баския език? Какво знаем за произхода му? Как са се отнасяли към него правителствата? Няколко думи по тази тема, докато чакаме решението на ЕС.

Ако ви попитат с какво свързвате баските, най-вероятно ще кажете с романа на Хемингуей „И изгрява слънце. Фиеста“, картината „Герника“ на Пикасо, сепаратистката групировка ЕТА и разбира се баския език. Град Герника е жестоко бомбардиран и после обезсмъртен от Пабло Пикасо в едноимената му творба. В творчеството си Хемингуей не крие симпатиите си към Страната на баските и нейната трагична съдба. А темата за езика става много чувствителна още по време на Гражданската война в Испания и баският е забранен.

Езикът, познат и като euskara, е единствен по рода си в Европа от лингвистична гледна точка, тъй като няма прилика с другите индоевропейски езици. Произходът му остава забулен в мистерия, но неговата роля в Страната на баските е ключова.

Няколко са хипотезите за връзките на баския с други езици. Едно от предположенията е, че euskara е оцелял иберийски, неиндоевропейски език, говорен на полуостров преди пристигането на римляните. Баският е свързван и с кавказките и берберските езици. Към опитите за обяснение за този езиков изолат се добавя и географския фактор. Страната на баските е изолирана от Бискайския залив от една страна и от друга от Пиренеите – територия трудно достъпна отвън както и трудна за напускане, заради което се смята, че е незасегната от миграционните процеси, оформили останалата част от Европа.

През вековете испанските и френските власти са гледали на баските като на заплаха за политическата им хегемония и това е било повод за дискриминация и дори преследване на баскоговорящите. Тези няколко века потъпкване са оказали влияние върху баската култура. Някога говорен покрай целия Бискайски залив, от Билбао до Барселона и от Бордо до Сарагоса, euskara е забранен по времето на Франко и почти е унищожен. Но донякъде благодарение на този опит да бъде задушен, баският се превръща от просто средство за комуникация в символ на съпротивата срещу потисничеството. След края на диктатурата той започва да възстановява общественото се присъствие. След 1978 година след включването му в Конституцията, езикът започва се говори по телевизията, печатат се вестници и се пишат книги на баски, учи се в училище. В цялата Страна на баските пътните и уличните знаци са написани на euskara.

Пътят към обществено му налагане и припознаване обаче не е толкова гладък и дори след диктатурата има опити за ограничаване. През 2003 година редакторите на баскозичния вестник Egunkaria са обвинени в заговор с сепаратистка група ЕТА и хвърлени в затвора. По този случай реагират правозащитни организации и активисти от целия свят, включително Amnesty International и Салман Рушди. Този случай се оказва повратна точка и испанското правителство призна отделна баска идентичност и предоставя значителна икономическа и политическа автономия на региона.

През 1992 година и Испания и Франция подписват Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа. Само Испания я ратифицира и се ангажира разпоредбите в нея до се прилагат към всички съофициални езици в страната включително баския.  

Пътят на този езиков изолат през вековете е дълъг и трънлив, а неговото признаване спъвано многократно, но може би решението на ЕС през септември ще бъде благоприятно за по-нататъшното му утвърждаване и развитие.  

The post Баският език по пътя към институционално признаване first appeared on Rada's Blog.

На евробанкнотите е изписано „евро“ на трите азбуки, които се ползват в държавите членки на Европейския съюз. Това е така, защото когато България влезе в Съюза, кирилицата стана третата официално писменост. Тогава преговарящите от българска стара трябваше да убедят Европейската комисията, че на български „еуро“, както е на другите азбуки, е неприемливо, но можем да приемем „евро“, защото казваме Европа и европейски, а и в нашия език има само едно дума с дифтонга „еу“ (еуфория).

А знаете ли каква е разликата между прошек (prosěk) и просеко (prosecco)? Най-общо и двете са вина. Просекът е хърватско десертно вино, а просекото е италианско пенливо вино. Двете вина се сблъскаха на европейски терен, защото италианците не бяха съгласни хърватите да използват толкова близка по звучене дума, за да назоват виното си с аргумента, че така се застрашава търговията на италианския продукт. Според италианците „прошек“ не е нищо друго освен превод … на „просеко“. Хърватите пък отвърнаха, че това е дискриминация заради езиковата прилика на двете думи. 

Турция и Германия също влязоха в спор за това кой да определя какво представлява  автентичния кебап. Конфликтът избухна, след като Турция подаде молба за специален статут в ЕС за своята версия на популярната улична храна, което може да принуди германските търговци или изцяло да променят рецептата си или да се откажат от името „кебап“.

Европейският съюз е арената където се срещат езикът и политиката, а това са примери за езикови въпроси превърнали се в политически и юридически казуси.

Във време на недоверие към институциите ни и на надигащ се евроскептицизъм, на 24 май поставям въпроса за ролята на Европейския съюз в развитието на българския и как това, че сме страна членка на Съюза влияе върху езика ни.

Хората обикновено пренебрегват европейската политика и отражението ѝ върху езиците. Езиковата реалност обаче зависи от политиката и еврожаргонът, наричан още дървен и казионен език, искаме или не, оставя отпечатък върху нашия език.  

Още през далечната 1958 г. е приет Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност. Този регламент урежда въпроса с езиците в Европейския съюз, залага езиците като важен актив на Европа и си поставя за цел защитата на националните езици и съответно на националната езикова самобитност.  

Това не е закон измислен от езиковеди и преводачи, а е израз на политическата воля всички членове на съюза да са равнопоставени. За разлика от други обединения и империи, ЕС не налага едноезичие, а прокарва революционна идея за многоезичието и запазване на идентичността. Заради политиците и по политически причини се въвежда принципа на езиковия паритет, който има няколко интересни последствия.

Това че многоезичното функциониране е в основаната на ЕС още от създаването, означава, че за да може да се използва един документ, той трябва да съществува на националните езици. По този начин се изграждана на най-внушителното и мащабно преводаческо предприятие в света, което в момента функционира на 24 езика. Когато армията от преводачи и езикови специалисти на ЕС превежда всеки един отделен документ, този документ се нарича оригинална версия, макар че всичко по своято същност е превод. По този начин се валидира юридическата стойност на този документ и на заложените в него уредби на всеки един език.

Освен това, езиковата машина ежедневно работи на и върху всички езици, включително на и върху българския и се занимава с езикови случаи от най-различно естество. Как ще се преведе mainstream? “Кохезия” ли ще казваме или ще бъде “сближаване“? Ако преводът на sustainability е “устойчивост”, на resilience пак ли ще е “устойчивост“? Как ще стане greenwashing на български? Tokenization ще се превежда ли изобщо? “Зелен пакт” или “зелена сделка”? “ИИ” ли ще казваме или “ейай”?

В допълнение националната политика постоянно внася понятие от европейската. Само от последните седмици внесохме “ротационен кабинет”, “пинг понг преговори”, “замразяване на преговорите”, преди това “чупя държавата” и “тренд надолу”.  

По този начин се гарантират видимостта на българския език, както и непосредственото изковаване на думи за новопоявили се понятия. Езикът ни не изостава в сравнение с европейски езици и актуалните политики се отразяват своевременно в езика.

The post Евро и просеко или арената, където се срещат езикът и политиката first appeared on Rada's Blog.

Languages’ status and presence depend on how many people speak them

LUL might look like a voguish new abbreviation on Twitter but actually this is a term referring to lesser-used languages, such as Catalan, Basque, or Welsh, and all other around 60 regional and minority languages spoken by 46 million Europeans. These languages usually  become an issue when there is a political crisis or dispute to resolve which concerns their community. For decades they have been challenged by the dominance of the nation-state and global processes, but nonetheless many of them have survived and some have even thrived. Today, 26th of September, the European day of Languages, is probably the right moment to mention the efforts, successful or not, to find the place of these languages place on the diverse linguistic map of Europe.

First of all, the status and presence of lesser-used languages depend on how many people speak them –  the fewer speakers they have, the lower their chances of  survival. Legislative or constitutional recognition is another major factor, and often it varies considerably between Member States. Third, the initiatives of supranational organizations are also to be mentioned in terms of their support to LUL, because this defines whether the languages fit into the globalized world. When there are high-profile policies to back these languages in their quest for recognition, they perform better.

The European Union and other international organizations have played a role in boosting small languages. The institutional steps taken regarding LUL could be qualified as somewhat small and humble, and yet some of them contribute to the linguistic construction of Europe.  One flagship initiative with impact and grit is “The European Charter for Regional or Minority Languages”, which has been in force since 1989. This Charter is fruit of the work of the Council of Europe and the noteworthy role of the EP and it marks the beginning of political activity in the area of LUL.

25 European states are signatories of the Charter; however, not all of them have ratified it, and its implementation is not identical in each country. In Spain, historically speaking, the Basque, Catalan and Galician languages were restricted under Franco’s regime. Nowadays Spain is an example of a European state trying to apply the principles of linguistic equality, where the best example is with Catalan. The Catalan language, spoken by about ten million people, is a language which gained strong positions at both national and supranational level. It is a co-official language in Catalonia, the official language in Andorra, and can also be used in communication with citizens at European Union level. The so-called Reding Resolution from the European Parliament on languages, along with the situation with Catalan from 1990, stood up for the right of Catalan to be used in institutional matters. This language succeeded where others were not as persistent.

Other regional language speakers are less fortunate and sometimes stigmatized as being irrelevant to the modern world. They might fall prey to linguistic imperialism because there is an assumption that one language is preferable to another. The dominant one is entrenched through the allocation of more resources and legal support and it overwhelms the smaller. A few examples could be evoked of regional languages in Italy trying to stay afloat while their attempts remained futile. Italy has signed the Charter but did not ratify it, thus the principles are not fully applied. In Italy some minority languages are recognized, but have not gained serious acceptance. The Sardinian language has been legally recognized since 1999, yet its acknowledgment in the society is not very easy. This language along with 30 other languages in Italy are classified by UNESCO as being threatened with some degree of endangerment.

Another country which has signed and not ratified the Charter is France. It did not ratify it because it contradicts an article from the Constitution saying that the language of France is French. Eventually France reluctantly granted the ‘regional’ status to some languages, but the institutional, legislative or financial support for languages like Occitan and Breton is limited and their presence in education is a polemical issue.

UK speakers of Irish, Welsh and other minority languages were for centuries under significant pressure to drop their language. This oppression illustrates the English imperialistic desire to dominate the neighbouring territories. Irish started to recover from the historical injustice once it became the official language of the Republic of Ireland in 1973. This language is an example of a linguistic survival because in recent decades it has experienced an urban revival and its use has increased. It is an official language of the EU and the Irish authorities have committed to preparing translators and interpreters needed for the smooth functioning of the EU.

Despite the fact that minority and regional languages have been subject to vast pressures by the nation-state, which sought to monopolize linguistic power whether in France, Spain or Britain, small languages survived. The spirit of the Charter of 1998 is a good example of cooperation resulting in a high-profile language policy. There is still a long way to go for some languages, but globalization should be thought of as a double-sided coin. Normally it threatens the existence of smaller languages, but on the other hand it might actually give the chance to these languages to open up to the world and be more visible. The United Nations encourages the monopoly of the “big” languages, especially English; however, the European Union is a unique structure which grants the status of “official languages” regardless of the number of speakers. In spite of the centrifugal forces of the globalized world, there is still hope that minority and regional languages will be preserved and strengthened.

Published in OneEurope on 26 Sep 2014

The post Lesser used languages: a treasure to preserve first appeared on Rada's Blog.

Роман на Роберт Менасе е единственият, който ѝ е посветен

За външния наблюдател институциите на Европейския съюз и тяхната сложност трудно биха били привлекателни, а гражданите все по-рядко разбират ползите от решенията, взети в Брюксел. Хората свързват Съюза с тромавата бюрокрация, мастодонтските сгради, недотам ясната комуникация и постоянното бълване на сложни термини, които си пробиват път в медиите.

Работата и политиките на Съюза често са обект на академични трудове, но въпреки своята 70-годишна история, Европейският съюз не присъства в изкуствата. Малкото художествени творби, посветени на организацията, се броят на пръстите на едната ръка и най-често осмиват еврочиновниците и тяхната работа.

Единственият роман, посветен на брюкселската бюрокрация, който представя „кухнята“ на европейската столица, е сатиричното произведение „Столицата“ на австрийския писател Роберт Менасе (изд. Леге-Артис, превод Ана Димова, 448 стр.). С фино чувство за хумор Менасе обрисува типични персонажи и топоси в Брюксeл и иронизира създаването на „евроезика“ и измислените, нищо не означаващи термини, с които си служи администрацията.

Героите в романа са служители в Европейката комисия, лобисти и учени. Бюрократите търсят идея, която да подобри общественото мнение за Европейската комисия, и планират „специален проект“, за да отбележат 50-годишнината от създаването й. В историята многократно са появяват и прасета. Те са се превърнали в метафора за функционирането на институциите и са алюзия към европейската политика за отглеждане на свине и за това как всяка държава членка самостоятелно се опитва да договори търговски сделки с Китай за продажба на свински уши на едро.

Културата е дирекция без никакво значение. Тя няма бюджет, няма тежест в рамките на ЕС, няма власт, няма влияние (Роберт Менасе)

Когато Менасе събира материали за книгата, той моли за среща в дирекцията по културата и образованието и единствено там се отнасят с насмешка към неговото намерение да напише роман за столицата на Европа. Малкото възмездие на Менасе е една от героините на романа, чийто прототип е именно тази служителка, отнесла се подигравателно към работата му. По думите на самия автор, дирекцията по култура и образование е тази, за която никой не иска да работи. „Културата е дирекция без никакво значение. Тя няма бюджет, няма тежест в рамките на ЕС, няма сила, няма влияние„, пише той.

Романът може да бъде прочетен и като кулинарен пътеводител на Брюксел, защото много често героите са описани докато се хранят или коментират популярни за Брюксел ястия – като наденичките стумп, рибената супа ватерзой, миди с пържени картофи, или пият черешова бира.

Десетки са произведенията, посветени на Белия дом, а неговите обитатели често са супергерои, които спасяват света. Евроинституциите явно са по-малко секси и на тях няма посветени нито суперпродукции, нито бестселъри. За повечето хора брюкселската бюрокрация е труден за сглобяване пъзел. А малкото съществуващи сатирични творби, посветени на институциите на ЕС и тяхната работа, им придават човешко лице и ги доближат до хората точно когото Европа има нужда от свой собствен наратив.

Публикувано в Лира.бг на 15 май 2022 година

The post Сатирична история за столицата на Европа first appeared on Rada's Blog.

There is a big controversy on whether to use the term “Castilian”, or “Spanish”

Anyone who has studied Spanish, even for a while, or has had any contact with the country will be aware of the existence of “Castilian”, a term used to describe an international language and the official language of Spain and Spanish speaking countries, but which is sometimes ambiguous for foreigners.

The birthplace of the Castilian language is the historic Spanish region of Castile, which translates literally as a “land of castles”, and it is from this little known language that Spanish derived.

However, whether one should use the term Spanish or Castilian when referring to the language of Cervantes is something which has caused much controversy not only among academics and linguists, but also among politicians. It is also indirectly linked to the candid debate surrounding the other languages spoken in Spain and the controversy has not stopped at Spain’s borders. It became a European Union issue when Spain acceded to the Union in 1986 and the decision was made to use the term Spanish rather than Castilian.

Within the EU, we use the term Spanish in both verbal and written communication, despite the fact that Article 3 of the Spanish Constitution explicitly states that “Castilian is the official language of Spain” and “The other Spanish languages shall also be official in the respective Self-governing Communities in accordance with their Statutes”.

From this article, we can conclude that the official language of Spain is Castilian and all the other spoken languages are “Spanish languages”, among which are Catalan, Basque/Euskera and Galician. Moreover, according to the Royal Spanish Academy the use of the Castilian language does not exclude the use of Spanish, and is even recommended in situations where the other Spanish languages are not used. In EU texts, the term Castilian is not used to refer to one of the official languages of the Union. So, how is it that we find the Spanish Constitution and European Union documents at cross purposes? The answer may be found by looking back at a time when languages were something worth fighting for.

Regulation No.1 of 15 April 1958 of the European Economic Community is considered to be a key document governing the language arrangements and basic language principles of the EU. It also prescribes the status of languages in the European Union. Article 8 of this Regulation foresees that in the case of multilingual Member States, the Council should make a decision based on Member State petitions, as to which language should be granted the status of official and working language at Community level.

While Spain was negotiating its accession to the EU in 1986, the term Spanish was used in the Regulation governing the language regime of the Union. At the end of the negotiations, in order to apply the Constitution, Spanish authorities replaced the term with Castilian. However, in other language versions of the same text, the term “Spanish” was wrongly left in the wording. The negotiators most probably wanted to keep the term “Castilian” in all linguistic versions, but they did not have the mandate to decide on its transposition into other languages or on actual divergences between Spanish texts.

Finally, when Spain acceded to the Union, in order to dissipate any doubts, the Spanish permanent representation sent a letter to the Secretary General of the Council on 4 March 1986 expressing “Spanish authorities’ desire to use the term “Spanish (language)” for all the references to the language of Spain, as a Member State.”[1] This resolved the discussion at EU level and since then Spanish has remained the dominant term.

It is only if we go back to Regulation No.1, that we can find the same term as is used in the Spanish Constitution (“Castilian”), and this of course is true only for the Spanish version of the text. In all other language versions of the Regulation, the term Spanish remains. At this point, it must be added that the translators are not to be blamed for this lack of consistency, as the issue was decided on the basis of political pragmatism and what was appropriate at the time.

This seemingly insignificant linguistic puzzle of European construction leads us to consider all the possible implications of using one term over another. This is also an example of how by one small step we can fossilize a linguistic term for decades and make it a norm for generations to come.

Sources:

Regulation No.1:

http://eur-lex.europa.eu/l

Spanish Constitution:

http://www.lamoncloa.gob.es/

Labrie, N. La construction linguistique de la Communauté européenne, Honore Champion Editeur, Paris, 1993.

[1] “el deseo de las autoridades españoles que, con carácter general en toda referencia de la lengua de España como Estado miembro,  se utilice la expresión “lengua española””.

Published initially in One Europe on 22 Aug 2014 

The post Why not Castilian? first appeared on Rada's Blog.