Новият латиноамерикански бум носи женско име

Home » literature » Новият латиноамерикански бум носи женско име

От няколко години се заговори за нов бум на латиноамериканската литература, в който, за разлика от предишния, жените играят главната роля. Журито на Международния Букър тази година коментира, че в списъка има силно латиноамерикански присъствие – в дългия списък са включени четирима латиноамерикански писатели, а от тях дамите са две.

Латиноамериканският литературен бум е явление през 60-те и 70-те години на 20 век, когато латиноамериканските писатели се превеждат и издават по целия свят. В едно интервю чилийката Алехандра Костаманга обаче заяви, че „латиноамериканският бум е бил изцяло мачистки“, че тези толкова популярни писатели пишат за мъжки теми и проектират мъжка визия за света и за Латинска Америка. Струва си да отбележим, че в през този период има и няколко жени, но те не са превеждани толкова масово и чак сега се заражда отново интереса към тях. Това са Клариси Лиспектор, Елена Гаро и Росарио Кателянос.  

Този „бум на жените“ бе споменат още през 2017 година, когато аржентинката Саманта Швеблин бе номинирана за Международния Букър.

Писателките в Латинска Америка през 21 век борят статуквото и предразсъдъците оставили ги в сянката на мъжете при бума през миналия век. Докато представителите на „стария“ бум се занимават с диктатури, войни и завладяване на територии, днес латиноамериканките се занимават със социални или психологически теми. Те не пропускат да добавят щипка латино колорит и често денонсират насилието във всичките му форми – социално, историческо, патриархално.

Аржентинската Лейла Гериеро посвети романа „La llamada“ на жените, измъчвани и изчезнали по време на диктатурата в страната ѝ. Романът „Архив на изгубените деца“ на мексиканката Валерия Луисели описва съдбата на децата бежанци, които се опитват да преминат мексиканско-американската граница. Мария Фернанда Ампуеро е изключително ангажирана към актуални теми и романа „Sacrificios humanos“ се занимава с това как в обществото много лесно биват жертвани по-слабите. В автофикционалния си роман Huaco Retrato Габриела Винер изследва семейната идентичност оглеждайки се във век и половина история на насилие, расизъм и опити за елиминиране.

В свое интервю колумбийката Лаура Рестрепо каза, че когото е в Испания, „хората се отнасят с много обич към нас, но ние си оставаме sudacas”[1]. В Испания sudacа e обидна, пренебрежително дума за латиноамериканец. Тези силни женски гласове се опитват да преодолеят натрупаните пред вековете стереотипи, да се отърсят от подчинението и колониалното наследство, да прекършат спиралата на насилие завладяло Латинска Америка след пристигането на европейците и добило множество грозни лица днес.  

Латиноамериканси авторки номинирани за международния Букър в последните няколко години:

2017: аржентинката Саманта Швеблин

Представена на български с три книги „Хиляди очи“, „Отрова“ и „Седем празни къщи“ на издателство „Лабиринт“.

2019: чилийката Алиа Трабуко Серан

2020: аржентинката Габриела Кабесон Камара и мексиканката Фернанда Мелчор

Романът „Сезонът на ураганите“ на Фернанда Мелчор е издават от „Лабиринт“.  

2021: аржентинката Мариана Енрикес

На български предстои да излезе „Колко опасно е да пушиш в леглото“ с логото на „Лабиринт“.  

2022: аржентинката Клаудия Пинейро

На български има три нейни книги издавани от изд. „Колибри“ – „Бетибу“, „Вдовици в четвъртък“ и „Твоя“.

2023: мексиканката Гуадалупе Нетел

Три нейни книги могат да се прочетат на български – „Тялото, в което се родих“ от „Тони прес“ и два сборника с разкази „Венчелистчета и други неудобни истории“ (2008) и „Брачната двойка червени рибки“ (2013) на „Колибри“.

2024:  аржентинката Селва Алмада и перуанката Габриела Винер


[1] Цитат от интервюто на Рестрепо в „Ел Пайс“, 12 август 2022 година: https://shorturl.at/qMSY4