Любопитни реалии от романа „Шепотът на пчелите“ на София Сеговия

„Шепотът на пчелите“ ни пренася в североизточно Мексико в селцето Линарес. Романът е универсален и надрегионалена с някои местни препратки, които придават цветност на историята. Географските, кулинарни и музикални детайли провокират любопитството и се предпоставка за по-цялостно разбиране на епохата и мястото.

Линарес и Ла Петака

Линарес в началото на 20 век е малко село в щата Нуево Леон. По-късно селото се превръща в град, индустриализира се, но не изоставя земеделието, запазва своите портокалови дръвчета, които хората от времето на семейство Моралес са въвели там, за да спасят земята си от алчните за земя лапи. Днес Линарес е познато като едно от магическите села на Мексико.

В началото на романа се споменава Ла Петака, квартал обгърнат от мистерия, където според легендите живеят вещици. Линарес е основан през 1712 година и някъде по същото време се появява и връзката на Ла Петака с вещиците.

Разказват, че един индианец пристигнал с момиченце, внучка на вещица, за което се смятало, че е заченато от демон. Той носел със себе си куфар с предмети, които вещицата му дала, за да го пазят, но решил да го закопае в земята. Местните започнали да измислят истории за този куфара, заровен в района и наричан петака. Оттогава, заради куфара с вещерски принадлежности, мястото се нарича Ла Петака.

Лече кемада

„Тя прекарваше времето си в усъвършенстване на лече кемада, който бъркаше ли бъркаше, без да спира. Прехвърляше дървения черпак от едната си ръка в другата, но в никакъв случай не склоняваше да бъде заместена в това занимание, макар постоянното кръгово движение очевидно да я изтощаваше до такава степен, че през нощта ѝ се налагаше да разтрива мускулите на ръцете, раменете и врата си, понеже се схващаха.“

Така, до откат, баба Синфороса приготвя традиционния десерт лече кемада и преодолява душевните си мъки, изтощението на тялото надвива страданието на душата. Лече кемада буквално означава „изгорено мляко“. В щата Нуево Леон има традиции в приготвянето на млечно-захарни сладки и тази разновидност на добре познатия десерт дулсе де лече е известна и с името „глория де Линарес“, славата на Линарес. Днес глория де Линарес се продава индустриално произведен и опакован в червен целофан. От София Сеговия взех най-простата рецептата, такава каквато тя я помни от бабите си:

За да приготвите лече кемада отнема 1 час и 30 минути. Традиционно се прави в медна тенджера и с дървена лопатка. Необходимите продукти са:

 2 литра козе мляко (днес се прави и с краве мляко или смес от козе и краве)

1 кг захар

1 чаена лъжичка сода бикарбонат

150 г смлени пекани (добавят се накрая, докато сместа вече изстива)

смлени пекани необходимо за покриване на сладкото отгоре

червена целофанена хартия, нарязана на правоъгълници, за да увиете всеки един сладкиш

В тенджера на среден огън се изсипват млякото и захарта. Трябва да се разбърква непрекъснато. След около 15 минути, когато сместа заври, добавяте содата бикарбонат и продължавате да бъркате. Трябва да следите да не се надигне млякото и да излезе от тенджерата. Малко по малко млякото променя цвета си и се сгъстява. Когато добие карамелен оттенък, потопете метална лъжица и сместа трябва да полепва по нея. Славата на Линарес е готова. Бъркането отнема около час и половина и сега разбирате защо на баба Синфороса ѝ изтръпва ръката.

Свалете от огъня. Добавете и разбъркайте смлените пекани. Оставете да изстине и да се сгъсти. Оформете топчета от сместа и ги оваляйте в останалите пекани. Увийте ги в червен целофан.

Ще дойде време мулето да яхне мулетаря…

Песента, която си тананика Анселмо Есперикуета, е популярна по времето на  Мексиканската революция и са запазени изпълнения на известната на североизток певица от тази епоха Марилу Тревиньо, също обезсмъртена в романа.

Двата образа в песента символизират надигналите се срещу господарите си селяни, мулето, самият Есперикаета, който се опълчва на господаря си и иззема властта от мулетаря, от Франсиско.  

Най-после трябва да дойде денят,

когато мулето ще яхне мулетаря…

И ако дойде денят

мулето да яхне мулетаря…

Cover photo: Elizabeth Villalta