1. Денят, в който “Пясъчни капитани” (Capitães da areia)1 се изгорени
Жоржи Амаду е завършил право, въпреки че никога не е практикувал, и винаги е бил убеден застъпник на справедливостта и свободата. Като член на Бразилската комунистическа партия в периода от 1932 до 1956 г., той е арестуван през 1940 г. по обвинения в опит за бунт срещу диктатурата на Жетулио Варгас. Заради опозицията му срещу режима, вторият му роман „Какао“ (Cacau), посветен на класовата борба във враждебния свят на какаовите работници, е иззет, а стотици екземпляри от „Пясъчни капитани“, най-продаваната книга на Амаду в света, която осъжда крайната бедност, в която живеят децата и младежите изоставени по улиците на Сао Салвадор да Баия, са изгорени. При публичното изгаряне на тази книга на площада, състояло се през ноември 1937 г. в Сидад байша в Салвадор, са унищожени повече от 1 800 литературни творби като символичен жест на осъждане на „пропагандата на червеното верую“. Повече от 90% от тези книги са екземпляри на „Пясъчни капитани“, публикувана няколко месеца преди това.
2. Свободата като слънце
В „Пясъчни капитани“ Жоржи Амаду пише, че „свободата е като слънцето. Тя е най-голямото благо на света.“ В защита на тази максима и за бъдат зачитани афро-бразилските култове, които често са били обект на дискриминация и предразсъдъци през цялата история на Бразилия, през 1945 г., когато Амаду е избран за федерален депутат от Бразилската комунистическа партия, той е отговорен главно за включването на запазена до днес конституционна поправка, която гарантира свободата на вярата и вероизповеданието в Бразилия. На около 16-годишна възраст, благодарение на своя приятел етнолог Едилсон Карнейро, той се потапя в афро-бразилската религия, нещо, което започва да използва като повтаряща се мотив при изграждането на персонажите в романите си и което го прави не просто белетрист, но и своеобразен историк на бразилската култура. Самият той обаче не се смята за религиозен и заявява: „Не съм религиозен, но съм виждал много магии. Суеверен съм и вярвам в чудеса. Животът е съставен от обикновени събития и от чудеса.”
3. Пътуване из червените страни и отдалечаване от комунистическата идеология
След политическото преследване по време на режима на Жетулио Варгас, Амаду е принуден да живее в различни части на света, преди да се завърне за постоянно в Бразилия. Той е добре посрещнат в страни като Аржентина, Уругвай или Обединеното кралство и се възползва от възможността предоставена от идеологическата му наклонност да опознае няколко комунистически страни. Освен през Съветския съюз той пътува до Чехословакия, Полша, Унгария, Румъния, България, Монголия и Китай. Макар да разказва историите от пътуванията си в книга озаглавено „Светът на мира“ (O Mundo da Paz), в която възхвалява режимите в тези страни, на по-къснен етап, след осъждането на престъпленията на Сталин, той забранява преиздаването на книгата. Смята се, че именно постепенното отдалечаване от тази политическа идеология го е накарало да се откаже от публикувне на една друга книга с революционно съдържание, чийто незавършен ръкопис днес е част от наследството на писателя.
4. Писма до Сарамаго
По време на пътуванията си Жоржи Амаду се среща с десетки известни журналисти и писатели. Освен че е приятел с бразилски известни личности като музиканта Доривал Кайми, поета Винисиус де Мораес или хроникьорът Рубем Брага (с когото споделят общ покрив известно време), той пътува с Пабло Неруда и се сприятелява с френските писатели философи Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и други. С португалския лауреат на Нобеловага награда за литература Жозе Сарамаго поддържа толкова плодотворна кореспонденция, че тя дори е събрана в книга озаглавена „Морето помежду нас“ (Com o mar pelo meio).
Тогава Сарамаго е на 70 години, а Жоржи Амаду на 80. Двамата писатели, разделяни от Атлантическия океан, укрепват приятелството си, и резултатът е петгодишна кореспонденция, в която говорят за писането, здравето и разочарованията си от литературните награди и за какво ли още не. По отношение на отличията откроява се презрението и на двамата към награди като „Камойш“ или Нобеловата награда, които нито един от тях не е вярвал, че някога ще получи. В крайна сметка Сарамаго ще получи наградата „Камойш“ през 1995 г. и Нобеловата награда за литература три години по-късно. Жоржи Амаду не получава Нобел, но е един от носителите на „Камойш“ през 1994 г.
Относно невръчването на Нобеловата награда за творбите на Амаду, Сарамаго пише в едно от писмата: „[Шведската академия] няма достатъчно голям аршин, за да измери ръста на писателя Жоржи Амаду. (…) Но онези, които като мен, виждат във вас не какво да е, а самата Бразилия, създадена от литература, са възмутени от вече непоправимата липса на чувствителност и уважение у скандинавците.“ Двамата се срещат лично за първи път през 90-те години на миналия век по време на едно литературно събитие в Италия.
5. Бразилия е литература
Успехът на творбите на Жоржи Амаду в Бразилия е толкова голям, че до днес той е надминат по продажби единствено от Пауло Коелю, авторът на световния бестселър „Алхимикът“. Но Жоржи Амаду не остава само в границите на Бразилия. Като един от най-превежданите бразилски писатели в чужбина, книгите му пренасят историите на баиянския писател в страни като Съединените щати, Канада, Аржентина, Уругвай, Чили, Мексико, Франция, Обединеното кралство, Италия или Германия. Общо творбите му са преведено в над 80 страни и на 49 езика.
Освен това той е и един от най-екранизираните бразилски писатели и книгите му се появяват на кино и телевизионния екран. Роматите „Габриела, карамфил и канела“ (Gabriela Cravo e Canela), „Кръв и какао“ (Terras do Sem-Fim) и „Тиета от Агрести“ (Tieta do Agreste) (книга, която писателят пише цяла година затворен вкъщи) са направени на сапунени сериали. „Пясъчни капитани“, „Шатрата на чудесата“ (Tenda dos Milagres), „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ (Flor e Seus Dois Maridos) и отново „Габриела, карамфил и канела“ се екранизирани в киното. Според журналиста Едоардо Пасели той е може би „най-„обичаният2“ Жоржи от бразилците на всички времена“ и казва за творчеството му: „Литературата на Жоржи Амаду, а с нея и цялата бразилска литература, станаха всеизвестни и всепризнати, разкривайки на света богатството на културното наследство на Бразилия и Баия, величието на нейните писатели, чудото на магическия вътрешен свят, борбата за освобождение на потиснатите и страдащите; на малцинствата, които са отхвърлени и пренебрегвани, отблъснати от средата, в която живеят. Не просто социална критика, а соцална конструкция, могат да се нарекат литературните страници на Жоржи Амаду.”
Текстът е преведен в блога на Bertrand libreiros. Превод от португалския: Рада Ганкова
