Реалността е просто гледна точка
Реалността е просто гледна точка казва един от героите в романа, Изобретателя, този, на когото „му хлопа дъската“. Времепространството в романа Лавандуловото момче е едно мюсюлманско село в България, някъде между Втората световна война и наше време, или пък не. По-скоро е едно утопично село, което мирише на лавандула лете и на пържени мекици зиме, а времето е от сътворението на света до самия му край. Повествованието се движи от сънищата и фантазиите на героите. А героите са български мюсюлмани, всичките със значещи за техните характери и съдби имена, но също типажи древни колкото света, наднационален и надрегионални, универсални.
В романа Лавандуловото момче Бюрхан Керим използва транспозиция на персонажи от свещените книги, за да разкаже история на героите си. Освен това прави ономастична заигравка като кръщава героите си с имена на пророци и на старозаветни персонажи, като в края на романа е поместен глосар, който дава ключ към разгадаването на значението на имената.
Лавандуловото момче е Юсуф, който живее в едно село някъде в България, все гледа към звездите през телескопа, голямата му страст са изобретенията и измислянето на истории, заради което го наричат измисляч. Също като пророка, чието име носи, и той сънува пророчески сънища. Прабаба му Хава е неграмотна, но знае наизуст житията на пророците и ги разказва, за да избави внука си от кошмарите. Нейният баща Хаджи е пропътувал света, знае невероятни истории и цитира мъдростта на източните мистици, но хората смятат, че това са просто джамбазки лакардии. Появява се и архетипът олицетворение на мъдростта, странстващия лечител доктор Моше, които идва в селото само в преломни моменти. Хикмет, чичото изобретател, когото всички мислят за луд, е изразител на науката, проникновението и философията. Хазал, чието име означена изсъхнало листо, което пада от дървото, е символ на ефирността на фантазията и на детските копнежи.
Лавандулата носи ведрост, спокойствие, чистота, в романа е символно натоварена, тя е трансформиращ елемент, който ни потапя дълбоко в атмосфера на повествованието и превръща баналното в приказно, човешкото в божествено. Първите две саксии лавандула са подарени на баба Хава от един преминаващ през селото французин. Те трансформират селото с ухаеща обетована земя. Лавандуловият цвят омайва, унася жителите на селото в дълбок сън и ги пренася в други фантастични светове. Чрез лавандулата се създава една хипнотична реалност, пето измерение, където животът на живите е малка част от това, което паралелно се случва наоколо. Около 40 години трае лавандуловата ера и след като изкореняват насажданията животът се променя до неузнаваемост. Дядото Кудрет го хваща болестта на забравата, защитен механизъм срещу грубата реалност и разрухата в селото, израз на желанието да остане хипнотизиран от лавандуловия аромат.
Езикът на Бюрхан Керим е много богат, улавя и предава ароматите и цветовете от лавандуловите полета. Много на място са вплетени хубави арабски и турски думи: кътлък, джиджиш, шомби, иблис….Вдъхновение за автора са старите персийски поети суфисти. Всяка една глава започва с цитат от Омар Хаям, Рудаки и Хафез. Читателите се срещат за пръв път с автентичния глас на Бюрхан Керим. Блестящ дебютен роман. Очаквам следващата творба на Бюрхан Керим.
