Ако се загледате в корицата на романа „Хагабула“, ще видите около концентричен кръг изображения на Карибския бряг, катедралата в Сантяго де Компостела, катедралата в Саламанка, крайбрежието на Флорида, фрегатите на Ернан Кортес, Ледената катедрала на Севера, самотната тъмносиня планина, която взема своето… из тези пространства са разгърнати историите на персонажите на Тодор П. Тодоров.

Романът започва с отпътуването на експедицията на Ернан Кортес към новия свят. Неговите конкистадори са изпълнени с копнеж към непознатото, но те попадат във фантастични светове на странни същества, обвземат ги униние и безнадеждност, изтощени са от тежките условия и препятствията. Това, което ги спасява и поддържа живи е разказването на истории, различни истории, които се вплитат в романовата тъкан. #алахилядаиеднанощи

Няма лоши и добри, черно-бели персонажи в тези роман. Историите отразяват сложната човешка природа и нейната многопластовост. Рупърт, кръстителят на Севера, епископът, който вечно води война, се оказва не толкова противен и жесток персонаж в хода на повествованието. Агилар, близък другар на Кортес, не е просто идеалист, тръгнал към Новия свят да търси приключения, а се е борил очи в очи със смъртта. Главният женски персонаж търпи много превъплъщения в различни жени изникнали от една, вещицата майка. Уилям не е просто един стар картоиграч и авантюрист финансирал експедицията на Кортес.

Освен историята на конкистадорите, това е роман за вещици, за дъщерите на дявола, родени в светове по-древни от този. Част от действието се развива в Саламанка, където Кортес, Агилар и Салгадо учат в университета и където Агилар преследва майката вещица претърпяла много превъплъщения, същата която прелъстява Ернан. Разпространена етимология за името на град Саламанка е, че означава земя на предсказанията, разбирай, вещерски предсказания. А в Саламанка се намира една пещера, където според легендата дяволът преподавал черна магия. Поради тази причина на някои места в Латинска Америка саламанка означава пещера на вещици. Нямаше как Тодоров да напише роман за вещици и да не използва точно това култово за вещерството място, “градът, който никога не спи, но винаги сънува.”

Заглавието на романа #хагабула означава танц на вещици, chorus maleficarum. Хагабула е пробуждането и началото, възмездието на природата, която взема обратно своето. Хагабула символизира изличаването на стария свят и безсилието на неговите господари, отварянето на място за ново живот и ново раждане. Романът разработва мита за главната вещица, за майките вещици, родителките на световете. Саламанската вещица на Тодоров е ту невинно дете, ту жестока съблазнителка, бедна или богата, тъмнокоса или червенокоса, носи испанска душа, но живее ту в Саламанка, ту в Селезия.

Различно в този роман, спрямо повечето романи на български автори, които съм чела в последните години, е че не се занимава с български тема, история, персонажи…, а ни отнася в далечни, полу реални, полу доизмислени места. Основната история е написана в сегашно време, което също откроява романа и подсилва това усещане са фантастично, което всъщност звучи като реално. А авторът определено има афинитет към етимологично търсачество и съпоставки между езиците.

Съдбата на всички герои се разгръща постепенно чрез многото навързани разкази в „Хагабула“, а общото между тях е, че всички те тъгуват и копнеят по нещо далечно и изгубено, както и посланието, че е необратима волята на живота и никой не е по-голям от съдбата си.

Силен роман на Тодор П. Тодоров. Очаквам още негови фантастично реални, реално фантастични истории.