Съвременните тенденции в обучението по испански език възраждат интереса към литературата и по-специално към поезията, но не само като вид изкуство, което изразява душевността на народа и неговата културна традиция. Поезията ни предоставя примери за употреба на езика и помага на учениците да подобрят социо-културата и езиковите си компетентности. Поезията се използва за развитие на рецептивните умения – четене и слушане, но също и репродуктивните – писане и говорене. С безспорните си качества да откриват богати възможности за креативна употреба на езикови структури, поетическите структури предлагат материал, който се използва успешно за нови упражнения по чужд език. Чрез поетическите текстове се упражняват лингвистични структури, по-лесно се запомнят и се активизират в речта на учениците.

Тази статия цели да покаже някои предимства при работата с поетически текстове в обучението по испански език, като представи три конкретни методически предложения върху стихотворения от аржентинския поет Хорхе Букай. Трите стихотворения са от книгата „Приказки за размисъл“ (Cuentos para pensar) Ilusión, Quiero, Sin querer saber. Избрани са поетически текстове от стихотворните системи „свободен стих“ и „тоническо стихосложение“, чиято специфична ритмична организация, близка до прозата, позволява по-лесна трансформация на основните елементи – думи, фрази и синтагми в упражненията за работа с поезия. Това, което обединява представените примери е темата за любовта, разгледана в различни перспективи.

I Ilusión
Първото предложение е за работа върху стихотворението Ilusión и неговата цел цел е създаване на фрази от ограничен брой елементи. Приблизително време за задачата – 30 минути.

Había una vez un campesino gordo y feo
que se había enamorado (¿como no?)
de una princesa hermosa y rubia…
Un día, la princesa – vaya a saber por qué -,
le dió un beso al feo y gordo campesino…
y mágicamente éste se transformó
en un esbelto y apuesto príncipe
(por lo menos así lo veía ella…)
(por lo menos… así se sentía él.)

Процедура на изпълнение:

1. Учениците работят в група по четирима. На всяка група се раздава материал – фишчета, които съдържат всички основни елементи от стихотворение, но те са разбъркани.

por lo menos
que se había enamorado
y mágicamente
éste se transformó
princesa
príncipe
Había una vez
un campesino
como no
así lo veía ella
vaya usted a saber
dio un beso
así lo veía ella
campesino
así se sentía él
gordo y feo
hermosa y rubia
Un día
gordo y feo
al feo y gordo
por que
por lo menos
es un esbelto y apuesto

2. За около 10 минути учещите се опитват да направят максимален брой смислени фрази.
3. Представя се авторовото стихотворение, за да може да се сравнят създадените с оригиналните конструкции.

Коментари върху упражнението

1. Целта на това упражнение не е да се възстановят оригиналните фрази от стихотворението, а да се оформят нови правилни изрази, като се използват същите съставки, които е употребил поетът. Не е необходимо да се използват всички предоставени елементи, а само част от тях, за да се създаде собствен текст. Така се проявява езиковият усет на учащия и неговото творческо усилие да комбинира лингвистичните структури в нови речеви вариации.
2. Тази практика за създаване на фрази е полезна, тъй като активизира всички налични знания по испански език, за да образува нови правилни фрази и изречения. Учениците ги построяват от ограничен брой елементи, което усложнява задачата.
3. За да се развие усет за структурата на поетичния текст, на учениците може да се предостави оригиналното стихотворение без заглавието и да се постави задача, те сами да измислят свое.

II Quiero
Спецификата на второто стихотворение се състои в неговата композиция и в принадлежността му към тоническото стихосложение, при което основен ритмообразуващ фактор е приблизително еднаквият брой ударения във всеки стих и запазване на краестишната рима. Синтактическият паралелизъм, които е избрал поетът като конструктивен принцип, открива възможност в изречения със сходен словоред, като се търсят различни смислови внушения. От лингвистична гледна точка стихотворението предлага вариации на едно и също изречение.
Първата цел на упражнение е запаметяване и реконструкция на определени лингвистични структури от текста. То развива не само умението за слушане, опреснява и активизира езиковите знания. Продължителността на упражнението е 20 минути.

Quiero
Quiero que me oigas, sin juzgarme.
Quiero que opines, sin aconsejarme.
Quiero que confíes en mi, sin exigirme.
Quiero que me ayudes, sin intentar decidir por mi.
Quiero que me cuides, sin anularme.
Quiero que me mires, sin proyectar tus cosas en mi.
Quiero que me abraces, sin asfixiarme.
Quiero que me animes, sin empujarme.
Quiero que me sostengas, sin hacerte cargo de mi.
Quiero que me protejas, sin mentiras.
Quiero que te acerques, sin invadirme.
Quiero que conozcas las cosas mías que más te disgusten,
que las aceptes y no pretendas cambiarlas.
Quiero que sepas, que hoy,
hoy podés contar conmigo.
Sin condiciones.

Процедура за изпълнение:

1. Учителят чете на висок глас или пуска на запис стихотворението.
2. След второто прочитане учителят пита учениците какво са запомнили от стихотворението и го записва на дъската.
3. Учителят чете стихотворението отново. Учениците записват, това, което са запомнили. Целта е да се усвои чрез стихотворението дадена лингвистична структура. Учениците се събират за да обменят информация и да попълнят „празните“ си места от текста.

III Sin querer saber
С това стихотворение в свободен стих се упражнява четене с разбиране и говорене. Използваният метод на работа е анализ. Приблизително време за изпълнение – 15 минути.

por favor,
¡no me lo digas!

Necesito hoy
y todavía
navegar
inocente en tus mentiras…

Dormiré sonriendo
y muy tranquilo.
Me desperté
muy temprano por la mañana.

Y volveré a hacerme a la mar,
te lo prometo…
Pero esta vez,
sin atisbo de protesta o resistencia,
naufragaré por voluntad y sin reservas
en la profunda inmensidad de tu abandono…

Процедура на изпълнение:

1. Учещите се разделят на две групи или по двойки. На всяка група се раздава текст, който е написан в проза. Оригиналният текст е в свободен стих, който учителят е превърнал в проза.
2. Учещите предварително познават спецификата на поетическите текстове в свободен стих, факта, че границата на стиха се оформя според смисловия акцент и свободната воля на говорещия. Като пример може да бъде използвано първото анализирано стихотворение Ilusion. След това се запознават само с преработката в проза, направена от учителя. Опитват се да създадат от нея свое стихотворение в свободен стих.
3. В края на упражнението се показва оригиналното стихотворение Sin querer saber за сравнение с разработеното от учениците. Могат да се дискутират лингвистични и езикови въпрос от спецификата на стихотворението.