Не измисляме нови думи, а вземаме готови такива, които често звучат тромаво и нескопосано на български
Чушкопекът е чисто български домакински уред признат за изобретение на XX век, една от българските емблеми, но също емблема на соца и на урбанизацията. Той днес е разпознаваем основно с названието чушкопек, но в разговорната реч през десетилетията са използвани различни думи за него чушкопекарник, пиперкопек, чушкопечка… изобщо българският езиков гений е проявил голяма изобретателност при измислянето на думи за това творение. В момента един нов домакински уред е на мода и се утвърждава с хубавото си английско име еър фрайър.

Изглежда, че езиковият ни гений малко е залинял, защото вече не измисляме такива красноречиви понятия като чушкопек и не наричаме еър фрайъра въздухопек например. По националната телевизия върви реклама за чикън нагет, по новините говорят за слап дела и кенсъл култура, в сайтовете за литература пишат за янг адълт романи.
Няма как езикът ни да остане настрани от постоянно променящия се свят и да не отразява новостите в бита и живота ни. Съвсем естествено е в езика да се появяват нови думи, особено в глобализирания свят, в който живеем. Думи, които днес ни изглеждат съвсем български, са взети от чужди езици и това е естествен процес. Молив, кукла, маса, Коледа, харесвам, алкохол са приети от други езици в даден момент от развитието на българския.
Проблемно обаче е нашето пасивно отношение към езика ни, мързеливото пренасяне без да осмисляме и преработваме, без да полагаме усилия да изковем собствени съответствия или да проявим словотворчество, така че да се появят сродни думи. През вековете българският е бил много пъргав и жизнен и сме си изковавали и прекрасни названия за нови понятия. Пример за думи появили се в българския като калки от гръцки, са например благодаря, благоденствие, лицемерен, добродетелен, любвеобвилен…Чудесни думи, нали? Както можеше да бъде нещо комбинирано от въздух и пека.
Процесът, при който има прекалено голямото влияние на чужд език и се опростяват езиковите структури, при който влизат много думи без те да доведат до сродни такива, е познат в лингвистиката като креолизация. Креолските езици възникват през 17 и 18 век вследствие на търговията с роби през предишните векове. Тези езици са се смятали за лоши подобия на английския, френския, португалския или испанския и са се оформили при смесването на тези езици с говорените от някогашните роби и техните наследници.
Примери за подобна загуба на езикова гъвкавост в българския при приема на нови дума са и някои глаголи. Когато директно вземаме английски глаголи, обикновено те остават едноаспектуални, тоест нямат форма за свършен вид, и не използват пълния потенциал на глаголната система. Как ще направим свършен вид на глаголите брандирам, промотирам, интегрирам и имплементирам?
От думата ходя имаме проходя, разходя, изходя, обходя… и множество съществителни и прилагателни преход, преходен, проход, проходен, разход, разходен… но с чуждите думи този естествен процес на словотворчество и обогатяване на езика не работи. Чуждиците са творения, които в повечето случаи нямат производни думи, остават сираци, които трудно се вписват в нашата граматика и не произвеждат сродни на тях думи.
Шопинг, нетуъркинг, онлайн, спойлър и лайв не са довели до лексикални гнезда и се чудим каква част на речта са. Чуваме и английското топ употребено като прилагателно вместо хубав, готин, но това не е склоняемо прилагателни и едва ли някога ще произведе други думи. Връх, за разлика от топ, съвсем естествено произвежда върхов и върховен. От друга страна словопроизводителни се оказват пиар със пиарски, пиарство, хейт довела до хейтър и хейтърски.
Дали се реални или не опасенията за креолизация, фрагментиране и опростяване на езика зависи от нашето отношение. Езикът си има свои механизми и намира пролуки, през които да се промуши и да се нагоди, но от нас зависи малко да го подпомогнем, ако щете да го съпортнем, за да може да продължи своето развитие. И слап делата, и кенсъл културата, и янг адълт мога да се измислят и кажат с български думи.
to be continued…