„Животът е по-пространен от историята“. С този цитат кубинският писател Леонардо Падура, значимо име на съвременната латиноамериканска литература, започва своя роман, вдъхновен от големите исторически събития от XX век, дописани и уплътнени от малките истории на участниците в тях. Най-големият роман на Падура „Човекът, който обичаше кучетата“, интригуващ разказ в деветстотин страници с множество получени признания, беше издаден в България през 2014 г. в блестящ превод на Венцеслав Николов. Падура удостои българската публика с подобаващо внимание и представи лично книгата си. На срещата той каза, че е взел „повод от историята на убийството на Троцки за размисъл върху извращаването на голямата утопия на предходното столетие“. Този роман е написан в духа на латиноамериканскат литература, а разказваческото майсторство на Падура осветява епохата на мракобесието в сталинска Русия, размириците в Испанската гражданска война и утопизма на идеите в Куба от 70-те години.
Кой всъщност е човекът, който обича кучетата, чиято история е вплетена в романовата тъкан? Трите сюжетни линии реконструират и преплитат живота и съдбата на трима герои, между които общото е любовта им към руските хрътки борзой, без да знаем дали това е било реално увлечение, или измислен от Падура литературен трик. Първият герой, който обича кучета, е Иван. Той мечтае да бъде писател, но работи в беден ветеринарен кабинет в Хавана. Изпаднал е в немилост, защото текстовете му са обявени за контрареволюционни. През 1977 г. младият кубинец се запознава с мъж на име Хайме Лопес. Хайме разхожда по плажа на Санта Мария дел Мар две руски хрътки и след няколко срещи новият приятел на Иван му се доверява и разкрива тайни и подробности за убиеца на Лев Троцки – Рамон Меркадер. Иван скоро Човекът, който обичаше кучетата се догажда, че пред него стои самият Меркадер в едно от многото му житейски превъплъщения. Благодарение на разбулените тайни Иван възстановява житейската траектория на третия голям любител на руските хрътки Лев Давидович Троцки и се задвижва в романа историята за Троцки и Меркадер, жертва и палач в едно от най-прочутите покушения на ХХ век. Романът проследява годините на изгнание, наложено на Троцки от Сталин, болезненото пътуване на прокудения съветски политик през Турция и Норвегия до Мексико, където той умира от ръката на Меркадер.
Многопластов е разказът на Падура. Включени са личните преживявания на Троцки, отношенията със съпругата му Наталия Седова, увлечението по Фрида Кало и сестра й, страданието за погубените му деца и другари в борбата, идеологическите и политическите му въжделения, схватката със Сталин, връзките с последователите му… От живота, доктрината, изгнаничеството и убийството на Троцки са се вдъхновявали не само историци, но също писатели, режисьори и музиканти: немската пиеса „Троцки в изгнание“ (1969) от Петер Вайс, филмът „Убийството на Троцки“ (1972) с участието на Ричард Бъртън, концептуалният албум на американската ска пънк група Catch 22 „Permanent Revolution“ (2006), вдъхновен от идеологията на революционера, филмът „Фрида“ (2002), акцентиращ върху любовната му авантюра с мексиканската художничка, и много други произведения. Животът на Меркадер обаче е забулен в тайни и съществуват много неясни обстоятелства в него. Успехът на този роман е, че празнотите са умело запълнени, защото там, където липсват исторически свидетелства за живота на идеологически обработения убиец, художествената измислица ги дописва в нужните аспекти, като превръща персонажа в пълнокръвен образ със свои съмнения и страсти. Убиецът на Троцки произхожда от буржоазно семейство, израства в Барселона и се влюбва във анатизираната комунистка Африка де лас Ерас. В това идеологическо увлечение е повлиян и от майка си Кардиад, която е вярна руска агентка. Младият Рамон Меркадер съзрява по време на Гражданската война, а по-късно е вербуван от съветското разузнаване и е изпратен в школи в Москва и Париж. Съдбите на Меркадер и Троцки се преплитат в Мексико и техните истории развълнуват Иван и го провокират да създаде художествен портрет на двамата мъже, които обичат кучета. Фикционалното повествование майсторски заиграва с похватите за достоверност, сякаш Иван е аналог на самия писател, който реално се е срещнал с Рамон Меркадер. Превръщането на тези исторически личности в литературни герои е повод за Падура да навлезе в големите събития на историята и съдбите на техните главни действащи лица. Задълбочено са описани перфидните методи за масова пропаганда и натиск на сталинския терор. Падура ни прави свидетели на начина, по който Сталин пречупва съперниците си, принуждава ги да признаят публично най-тежките „престъпления“ и да се превърнат в обвинители и палачи един за друг. Подробностите за изтреблението в съветската репресивна машина са ужасяващо достоверни.
Но защо кубинският писател избира руска тема за романа си? По неговите думи това е „вик срещу мълчанието“ – в Куба не се говори за Троцки, никой не знае кой е Рамон Меркадер, а той е живял на 30 километра от Хавана. Падура споделя, че като си представи, че е можело да се срещне с него съвсем случайно на улицата, без да знае кой е, го обхваща гняв и възмущение срещу манипулацията и затъмняването на информацията. Разказвачът Иван, прекият адресат на изповедта на „човека, който обича кучетата“, също е пострадал от показалите ноктите си комунистическа идеология и практика, които се крепят върху репресиите, страха и бедността. Иван се опитва да разбере „погребаното“ минало на Рамон Меркадер, как той се е променил от вдъхновен участник в антифашистката борба в Испания до обучен, хладнокръвен убиец на сталиниското ГПУ, извършител на брутално престъпление. В този роман Меркадер е очовечен и се превръща в образ със свои слабости и преживявания. Травмиран е от властната си майка и е наранен от болестотворната си любов към комунистката Африка. Разкрити са всичките му тайни самоличности Жак Морнар, Франк Джаксън, Хайме Лопес и са вплетени в шпионско-авантюрната канава на разказа. Романовата перспектива прави образа земен, въпреки чудовищното престъпление, и кара читателя да изпитва състрадание към този болнав, смирен човек, който разхожда кучетата си по плажа. Падура редува трите съдби на фона на мъчителните събития от историята в интригуващ роман, който оставя усещане за фикция, вдъхновена от реалния живот. Повествованието е сбор от различни свидетелства, гледни точки и източници, анализирани прецизно от романиста. Цели две години Падура проучва документи, архиви и данни, а после три години работи усърдно, за да създаде завладяваща проза и четивен стил. Не е лесна тази история за написване и прочит. Романовата структура и техника се отличават с почти барокова сложност – заплетени сюжетни ходове, множество исторически персонажи, чиито истории са взаимно зависими, прескачане през континенти и десетилетия, дълбок психологизъм при изграждането на образите и все пак историческа правдоподобност. Българският читател ще се наслади на ерудитския превод от най-високо качество на Венцеслав Николов с изчерпателни бележки под линия, без които някои нюанси за историческите събития и личности биха останали недоразбрани или повърхностно прочетени.
Публикувано в “Литературен вестник” на Feb 24, 2016.
