Книгата “Към езерото” на любимата писателка Капка Касабова е при нас.
„Граница“, предната книга на Капка, ни отведе на пътешествие из Странджа и Родопите. Принудително изселване и смяна на имена, доноси и военна окупация, безумни решения на властта… но също земя на нестинари, легенди и древни пророчества. Все реалности от съдбата на хората на Балканите, които са описани в „Граница“.
Новата книга пак ни отвежда на Балканите, този край езерата в Охрид и Преспа. Темите за границата и за географията, която определят историята, отново присъстват, както и трогателни лични истории, пренесени през поколенията семейни драми и древни поверия, алюзии към вечни литературни и народни произведения.
„Към езерото“ може да бъде четена като пътепис, който ни разхожда по военния път на древните римляни Виа Егнация, покрай двете езера, до които водят всички пътища и крайбрежните на тях градове и села в Македония и Албания. Книгата е завършена през 2019 г., когато след дълги спорове с съседите, Бившата югославска република Македония е преименувана на Северна Македония. Не случайно вече един век се използва терминът „балканизиран“, за да се опише регион, който е разделен на по-малки, взаимно враждуващи държави.
„Тъгата за юг”, по заглавието на едно стихотворения на Константин Миладинов, отвежда Капка към езерата. Югът не е просто място, а състояние на духа, дом и търсене на истинското аз. Тук историята и географията проникнат в душите на хората и оставят своят диря, която трябва да бъде преживяна и осмислена от всяко следващо поколение. Двете езера имат своя памет и разказват много истории за семейства, войни, предателство, вендети, които са оставили следи на дъното на езерата. „Къде се озовава всичко накрая? Мини, военни самолети, семейни съкровища, плячки от църкви, окрадени от алчни свещеници и селяни, древни накити, неолитна керамика, неудобни хора, оръжейни запаси, свещени реликви – каквото ти дойде на ум, всичко е в езерото.“
Книгата може да се прочете и като мемоарна истории за няколко охридски семейства, включително това на писателската, чиито членове неизменно се завръщат на това епично място, в търсенето на корените си и себе си. Охрид е родният град на бабата на авторката и по нейните думи, „всички мъже тук приличаха на мои братовчеди“, а най- жизненоважният въпрос тук е „Чия си?“, тоест на кое семейство принадлежиш. Книгата се впуска в изучаване на извора на рода, проследява преминаването ту на българска, ту на македонска територия и дирите оставени върху самосъзнанието и самоопределението. Войните, смяната на властта и на политиката, предефинират личната съдба на тези хора и ги въвличат във водовъртеж от пътувания, премествания и изгнания. Тук книгата има изповедно звучене и ни поднася откровения за отношения с баба ѝ и майка ѝ, роднините от Македония, наследствената обремененост и родовата памет.
И най-сетне „Към езерото“ може да бъде прочетена като народопсихология на балканците. Култури, религии, eзици и етноси са се омешали на това място, за да му придават неповторим шарен облик, а свързващата нишка между всички тези хора са тяхното усещане за фатализъм, мисълта, че хората и идеите тук са изгубени, пропилените надежди, обожанието на природата. Този културен миш-маш, une salade macedoine са Балканите.
„Охридското езеро е едно от онези места на земята, които ви карат да се чувствате така, сякаш ви очаква нещо съдбовно.“ Красива, поетична книга от Капка Касабова.
#kassabova #tothelake #ohrid #prespa #thebalkans
Photo credit: Theodora Lalova
