За трети път в Брюксел се проведе фестивал на българската книга

На 18 и 19 септември 2021 г. в Брюксел се проведе третото издание на фестивала на българската книга. След първите две успешни издания през 2019 г. и 2020 г. група ентусиасти, обичащи българските книги, обединени под шапката на Бългaрcкaтa културнa acoциaция, организираха този двудневен празник на българската литература.

Cъбитиeтo ce прoвeдe в културния център Dе Mаrktеn, разположен в сърцето на Брюксел, който от години е притегателно място за художници, писатели и хора на изкуството.

Повече от две хиляди километра изминаха тон и половина книги – общо около 3500 книги, които изложителите предложиха на книжния базар. На форума гостуваха десет издателства и техни представители – „Жанет 45“, „Хермес“, „Лексикон“, „Колибри“, „Знаци“, „Екрие“, „Потайниче“, „Искони“, „Лемур“ и „Сиела“. Всяко издателство представи най-новите си произведения от български автори, като тази година за пръв път на базара от книги се продаваха и преводни произведения.

В събитието участваха утвърдени български автори, които се срещнаха с българско говорящата публика в Белгия. Те представиха най-новите си книги, част от които са в класациите за най-продавани книги в България. Авторите присъствали на форума бяха Катерина Хапсали, Велина Минкова, Мария Касимова-Моасе, издавани от ИК „Колибри“, Боряна Григорова представена от ИК „Екрие“, Александра Шехтова, Бета Наур, Роберт Леви, Росица Трифонова от ИК „Лексикон“, Деметра Дулева, Иван Станков и Катя Караиванова, представени от ИК „Хермес“, Елена Алексиева от ИК „Жанет 45“ и Йото Пацов от ИК „Потайниче“.

Фестивалът беше открит с представянето на писателката и журналистка Катерина Хапсали, автор на романите „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“ и сборника с разкази „Хора“. Брюкселската публика очакваше с нетърпение представянето на „Хoрa“, който излeзe прeз пролетта и бързо достигна до сърцата на читателите, а рaзкaза „Пeрушaн дoктoр“ щe бъдe екранизиран. Любимата на френскоезичната публика Велина Минкова, чийто дебютен роман „Доклад на зелената амеба за химическия молив“ е написан на френски език, говори за сборника си с разкази „Бразилски храст“, написани с много чувство за хумор. Този сборник спечели специалната награда „Свирепо настроение“ на името на един от ранните сборници с разкази на Радичков, която се връчва на книги с иронично-сатиричен поглед към света. Велина Минкова разказа и за участието си в сборниците и антологии като „България за напреднали“, „Истории от 90-те“ и „Моята булчинска рокля“.

Особено емоционална беше срещата с терапевта Боряна Григорова, която представи своята книга „Паяжината на психическия тормоз“, посветена на проблемите на психическия тормоз. Тема не толкова позната на българските читатели и разработена в произведението на Боряна, което е на границата между художествената литература и популярната психология.

Младата авторка Александра Шехтова представи своя роман „Не подлежи на осиновяване“. Този роман засяга теми, по които не е писано до сега в българската литература – за съдбата на децата, които живеят в домове за деца без родителски грижи и за борбата срещу остарелите закони за осиновяване.

Съботната вечер завърши с любимата писателка нa мнoгo читaтeли, а и на тeaтрaлните зритeли, Мaрия Кacимoвa-Мoace, която се представи в комичния стил на книгата си „Записки от Шато Лакрот“. „Зaпиcкитe“ ca първaтa хумористична творба на Мария, излязлa като aудиoceриaл в Strоrytеl, а в последствие и като книжно тяло. В този роман българската снаха Калина прекарва едно лято с родителите на френския си съпруг в замък във френската провинция, където се раждат комични ситуации при сблъсъка на българските и френските нрави и манталитет.

В неделя бяха представени авторите на Издателска къща „Хермес“ Деметра Дулева, Иван Станков и Катя Караиванова. След като през 2019 г. Деметра Дулева представи пред сънародниците ни в Брюксел своя дебютен роман „Странстващият албатрос“, тази година разказа повече за новата си книга „Преобърнати съзвездия“. С това събитие продължи своеобразното литературно турне на книгата, което включваше още София, Пловдив, Бургас, Варна и Сливен. Иван Станков представи най-новия си сборник с разкази „Вечерна сватба“. В началото на годината писателят се включи в онлайн среща, организирана от асоциацията, а сега почитателите на българската литература можаха лично да зададат въпросите си към автора и да получат автограф. В разговора с Катя Караиванова тя сподели повече за работата по дебютния си роман „С обич, Александър“ – една история за въображаемото и реалното, за приятелството и за любовта, която прави живота по-красив.

Елена Алексиева запозна публиката със сборника си с разкази „Прекъсването на Самсара“, а Йото Пацов разказа за невероятните си пътешествия в Азия и по света и представи последните си книги.

Поетът с хипи душа Роберт Леви взе участие с двете си книги „Anemoia“ и „Дромомахия“. Писателка Росица Трифонова сподели подробности за създаването на дебютния си роман „Пурпурно небе“. Познатата предимно като автор на детски книжки Бета Наур, представи солидния си роман „Скитници“. Тази интригуваща история с кинематографски потенциал поставя сериозни въпроси за личния избор и човешката същност, която се променя под влияние на обществото, за това кое подтиква хората към престъпления и как може човек да съхрани себе си и да се опази от злото.

Представител на издателство „Знаци“ ни запозна със стихосбирките на младите поетични дарования, открития на Националния литературен конкурс „Море“ – Георги Гаврилов, Калоян Христов и Александър Арнаудов. Издателство „Лемур“ участва с току-що публикуваната книга от Арсен Мердански „Трите смърти на Америгор“ – един загадъчен тефтер със затворнически записки, който ни среща с реалността в стил (български) Тери Пратчет.

Посетителите на фестивала споделиха, че това което им липсва в чужбина, е достъпът до български книги и затова много от тях си тръгнаха от събитието с по над десет книги. Очакваме този фестивал да се превърне традиция, да се проведе и през 2022 г., както и да бъде пример за други български общности, живеещи в европейските столици.

Публикувано в списанието на Българската библиотечно-информационна асоциация ББИА, брой 4–5 / 2021